Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

През изминалите почти две години, през които се учихме да съжителстваме с новия вирус, си дадохме сметка в колко близък контакт се намираме с останалите хора. Но истината е, че голям процент от всички болести се причинява от вируси.

Медицинската наука, която изучава причините за появата на заболяванията и разпространението им в човешките общества, е епидемиологията. В този брой ще ви разкажем накратко за нея.

През 1546 г. италианският лекар от Верона Джироламо Фракасторо написва книгата “За заразяването, заразните болести и лечението” и с това поставя началото на науката епидемиология.

В труда си той за първи път популяризира личната хигиена и хигиената на околната среда за предотвратяването на болести, пише за „заразното начало, което се пренася от болния на здрав човек“.

Цели 21 години по-рано той пръв е описал сифилиса в книгата си „За френската болест“. След повече от сто години откритията на един друг учен, нидерландският търговец Антони ван Льовенхук, полагат основите на учението за микробите и на микробиологията. Въпреки че първите вируси са открити в края на XIX век, съвременната вирусология бележи началото си чак през 30-те години на XX век.

Историята

През 1582 г. друг италиански лекар, Куинто Тиберио Анджелерио, се бори с чумата в град Алгеро на остров Сардиния. Дошъл е от Сицилия, в която епидемията върлува през 1575 г. По-късно той публикува ръководство, в което подробно описва 57 правила, които е наложил на града.

Второто издание, „Epidemiologia, Sive Tractatus De Peste“, е публикувано през 1598 г. Някои от въведените от него правила, толкова непопулярни тогава, колкото са и днес, включват затваряне, физическо дистанциране, измиване на хранителните продукти, изпиране на тъканите, ограничаване на пазаруването до един човек на домакинство, карантини, здравни паспорти и др.

Малко по-късно в Китай при династията Минг лекарят У Юке (1582-1652) развива идеята, че някои заболявания са причинени от преносими агенти, които той нарича Ли Ци (болестни фактори). Пише книгата „Трактат за чумите/Трактат за епидемичните болести“. Изведените в нея концепции са разглеждани от СЗО при анализа на огнището на SARS през 2004 г. в контекста на традиционната китайска медицина.

Откривателите

Стъпка по стъпка, с откритието на всеки отделен учен, eпидемиологията върви напред, като някакъв огромен пъзел се подрежда познанието за причините за много от човешките болести и се открива лечение за тях.

През 1854 г. английският лекар Джон Сноу открива източника на епидемията от холера на ул. Бродуик в Сохо, Англия, поради което се смята за баща на модерната епидемиология. През 1879 г. немският дерматовенеролог Алберт Найсер открива причинителя на трипера – гонокок.

В Малта един английски военен лекар проучва „малтийската треска“ и открива причинителя ú – бруцела, наречен на негово име, както и самата болест – бруцелоза. Този лекар е Дейвид Брюс, виден микробиолог, паразитолог и епидемиолог. Точно той открива и причинителя на тропическата сънна болест (трипанозома гамбиензе).

Друг английски паразитолог проучва маларията в Африка и открива важната роля на комарите Анофелес за пренасянето й. Това е Роналд Роуз, който през 1827 г. основава в Лондон институт и болница за лечение на тропически болести.

През 1882 г. немският бактериолог и един от основоположниците на съвременната микробиология, Роберт Кох, открива причинителя на туберкулозата – микобактериум туберкулозе. В негова чест го наричат Бацил на Кох.

По същото време и независимо от него го открива и друг немски патолог и бактериолог, професорът по анатомия Паул Баумгартен. Кох открива причинителя на холерата – вибрио холере (1884 г.), както и причинителя на острия епидимичен конюнктивит (бактериум конюнктивидис). Основава Института по инфекциозни болести в Берлин „Роберт Кох“, където създава световна школа от бактериолози. Един от тях е Август Васерман, създателят на серодиагностиката при сифилиса, която носи неговото име.

Ваксините

През 1901 г. Албер Калмет, френски професор по бактериология и хигиена в Лил и ученик на Пастьор, организира първия туберкулозен диспансер и по-късно заедно с Ш. Герен създава живата противотуберкулозна ваксина с техните инициали (BCG).

Това е спасението от тази дотогава безмилостна болест. Калмет създава и метода за очистване на вариолната ваксина, разработва серотерапевтичен метод за лечение на чумата и противозмийския серум. Английският бактериолог и инфекционист Алмрот Едуард Райт посвещава трудовете си на ваксинациите против бактериалните инфекции и въвежда ваксинацията против коремен тиф.

През 1948 г. американският биохимик и вирусолог Уендъл Стенли, професор по вирусология в Калифорнийския университет, разработва ваксина срещу грипа. Ваксинацията се налага като най-ефективния метод за предотвратяване на инфекциозни заболявания. Благодарение на изграждането на масов имунитет в следствие на прилагането на ваксините, в световен мащаб е премахната едрата шарка и са силно ограничени полиомиелитът, дребната шарка, тетанусът и още много предотвратими инфекции.

Единство и взаимопомощ

Ако се обърнем назад във времето, ще видим и още нещо забележително: през цялата си епидемиологична история човечеството е имало нужда от единство и взаимопомощ в действията си по света. Настоящата епидемия от Covid-19 не прави изключение.

Сега повече от всякога разчитаме на епидемиологичния опит, натрупан през вековете, и на съвременните достижения на епидемиологията, за да бъде създадена обща противоепидемична система, която да ни позволи да излезем от тежката здравна криза и да се защити човечеството от инфекциозни болести в бъдеще.