Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

КРАТКА ИСТОРИЯ НА АКУШЕРСТВОТО

01.07.20

[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1593075777143{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

Акушерство е имало, откакто на земята са се раждали бебета, но първоначално е било свързано единствено с момента на раждането и е било позволено само на жени. През XVI в. дръзнал да акушира немски лекар бил изгорен на клада и чак до началото на следващия век акушерското умение останало недостъпно за мъжете.

Днес свързваме тази медико-биологична наука с много по-широк кръг познания и дейности. Акушерството изучава не само раждането, но и зачеването, бременността и кърменето, физиологията и заболяванията на женската полова система през тези специфични периоди от живота на жената, както и заболяванията при новородените.

Тя е подразделение на гинекологията, която изучава физиологичните и патологични процеси в женското тяло през всички периоди на сексуално развитие. Основната цел на акушерството е опазването на здравето на майките и на техния плод, а името му идва от френското accoucher – помощ при раждането.

В далечното минало

Според историческите сведения, в зората на нашата цивилизация помощ на родилките са оказвали опитните жени, шаманите и билкарите. Свидетелства за по-сериозни познания в акушерството и гинекологията са открити в староегипетски медицински папируси, китайски йероглифи, индийски аюрведически текстове. Акушерки имали асирийците, вавилонците, ацтеките.

Пръв за обучение на акушерки пише Хипократ в V в. пр.н.е. в сборника си с текстове по медицина. През II в. от н.е. римският лекар Соран Ефески написва съчинения по акушерство и гинекология. С идването на Средновековието обаче тези познания, както и много други, потъват в мрак.

Текстове за работата на акушерките се появяват отново чак през XV в. в Германия и XVI в. в Англия под формата на официални правила за тяхната работа. През XVII в. в акуширането започват да участват и мъже, а имената на някои от тях остават в историята – Франсоа Морисо, Амброаз Паре и др.

В началото на XIX в. в Европа вече има известни акушерки и утвърдена Европейска акушерска школа. В началото на XX в. в Париж започват да се организират консултации за бременни и кърмачки.

Любопитни факти

Родилната поза невинаги е била тази, която познаваме днес. В Древен Египет жените раждали, опрени на колене и длани, в Древна Гърция – седнали на специален „родилен стол“, а през Средновековието и Ренесанса – в клекнала позиция.

Легналата поза започва да става популярна чак в началото на XVIII в. За тази промяна допринася най-много френският лекар Франсоа Морисо. В книгата си „The diseases of women with child and in child-bed“ от 1668 г. той препоръчва жената да ражда в леглото по гръб, като гърдите ѝ са леко повдигнати, така че да не е напълно легнала, за да може да диша най-добре и да има повече сила.

За въвеждането на тази поза допринесъл много и Кралят Слънце Луи XIV, който обичал да наблюдава появата на многото си наследници, законни и извънбрачни, и настоявал съпругата му и всичките му наложници и любовници да раждат легнали по гръб на специално легло, което да улеснява процеса.

Името на цезаровото сечение няма нищо общо с римския император Юлий Цезар. Вероятно е наречено така, защото според римското (цезаровото) право, ако бременна жена почине, тялото ѝ не можело да се погребва, докато бебето не се извади.

Древните лекари практикували операцията и като крайна мярка, за да се спаси живота на бебето, но не можели да спасят и този на майката. За първи успешен случай на цезарово сечение, при което оцеляват и бебето, и майката, се говори в документ от 1500 г. в Швейцария. То било извършено не от лекар, а от собствения съпруг на родилката, кастратор на прасета, който решил да рискува, след като мъките на жена му продължили няколко дни.

През 1847 г. унгарският лекар Игнац Филип Земелвайс открива, че случаите на родилна треска в акушерските клиники и отделения намаляват драстично, ако преди манипулации ръцете на персонала се дезинфекцират и измиват с разтвор на хлорна вар. Същата година го въвежда като практика във Виена, където работи, и смъртността сред родилките и новородените спада повече от 7 пъти.

Старата школа обаче не приема научните му обяснения, лекарите отхвърлят измиването на ръцете, а той е освободен от длъжност. На 30 юли 1865 г. д-р Земелвайс е вкаран с измама в лудница и при опита си да избяга е жестоко пребит от персонала. Вследствие на раните си умира от септицемия на 47-годишна възраст.

У нас

По нашите земи векове наред акуширането се е извършвало от дълбоко почитаните  „баби“, в чиято чест народът е създал празника Бабин ден. Те имали познания за обезболяването на родилния процес, за начините за външна корекция на неправилното разположение на плода и практически акушерски умения, които се наследявали от дъщерите на бабуващите или лечителките предавали на своите ученички.

Въпреки че по въпросите за акушерството пишат още най-ранните представители на славяно-българската писменост като Черноризец Храбър и Климент Охридски и текстове за раждането и отглеждането на бебето се намират в богомилските апокрифи, за медицинска дейност може да се говори чак след Освобождението. Дълго време даването на акушерска помощ от малкото лекари и акушерки продължава да става по домовете, а повечето родилки не спират да търсят „бабите“.

През 1882 г. в Александровска болница в София е открито първото родилно отделение у нас, а след три години  – и акушерско училище към това отделение.

Първата българска акушерка

Името ѝ е Христина Хранова. Родена е през 1852 г. в с. Клисура, но семейството ѝ бяга от турските безчинства и заживява в покрайнините на София, около днешната църква „Св. Седмочисленици“. Семейството има 18 деца, 12 синове и 6 дъщери. Христина е не само смела и умна, но има и неподозирана за момиче сила и физическа издръжливост. С оръжие в ръка участва заедно с братята си в Освободителната война, а след това заминава да учи в Акушерския институт при Имперския университет „Св. Владимир“ в Киев.

През 1881 г. го завършва с отличие и се връща да работи като акушерка в различни градове из цялото отечество. Всъщност диплома за акушерка преди нея получава Райна княгиня, прочутата знаменоска на Априлското въстание, но тя започва да практикува по-късно.

Христина Хранова изражда 3642 бебета, наградена е с медал за участието си в Сръбско-българската война, участва в Балканските войни, а варненци я награждават с медал, защото като отлична плувкиня спасява повече от петдесет души от удавяне в Черно море. В късните ѝ години българската държава úѝотказва пенсия и тя умира в мизерия, забравена от всички.

Според най-новите промени в Закона за висшето образование акушерките в България се дипломират като бакалаври. Те са тези, които следят развитието на бременността, те са компетентен съветник и доверено лице на бъдещите майки, те са до тях през целия период на подготовката за раждането и кърменето, на самото раждане и първите грижи за новороденото.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

cross