Текст: д-р Весел Кантарджиев, началник на Клиниката по дерматология на Военномедицинска академия (ВМА) в София

Бяла, красива и безмилостна. Такава е зимата към кожата ни. Режещият студ, мразовитият вятър и вледеняващите снежинки ежедневно я подлагат на изпитания. Дори слънцето „не прощава“ и – „оглеждайки“ се в снега, лъчите му стават още по-коварни. Как да защитим кожата си през най-суровия сезон, кои диагнози се обострят през зимата и алергия ли е студовата алергия? Потърсихме отговорите от д-р Весел Кантарджиев, началник на Клиниката по дерматология на Военномедицинска академия (ВМА) в София.

Стрес за организма и шок за кожата. Така д-р Весел Кантарджиев описва рязката смяна на дългите и топли дни с късите, студени и ветровити зимни делници. „Кожата става по-чувствителна и по-груба. Появяват се зачервявания, залющвания, понякога се усеща парене и дразнене“, описва специалистът типичните „белези“, които мразовитото време нанася. Зад изпръхването и „руменината по бузите“ обаче се крие много сложен механизъм, който началникът на Клиниката по дерматология разяснява подробно.

Хънтинг рефлексът и алените бузи
В кожата ни има рецептори за различни видове дразнения (механични, физични, химични), включително и т.нар. студови. При това те са повече от онези, които реагират на топлина, а и са разположени малко по-повърхностно. „Ниските температури през зимата дразнят тези рецептори, в резултат на което се изпращат сигнали до централната нервна система и се повишава афинитетът на адренорецепторите към норепинефрина (хормон, който се отделя при стрес). Това води до свиване на съдовете и намален поток на кръв към тъканите в дисталните части на тялото“, обяснява д-р Кантарджиев. „При падането на температурите обаче, поради грешка в проводимостта на симпатиковите нерви, настъпва вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове). Но с възстановения кръвоток към тъканите се възстановява и нервната проводимост и се стига до повторна вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове). Повторенията на този цикъл вазоконтрикция – вазодилатация – или т.нар хънтинг рефлекс, обясняват промените в кожата при студ“, подчертава специалистът от ВМА.
И най-вече – зачервяванията, които се появяват по бузите или ръцете, щом се скрием на топло.

Горещият душ е вреден
Точно „играта“ на топло и студено през зимата се оказва най-големият враг на кожата. „В стремежа си да избягаме от лошото време постоянно я излагаме на стрес. Като тук не става дума само за преминаване от студа навън към по-високите температури в закритите помещения, а и за по-честите и по-горещи душове, с които целим да се стоплим“, обръща внимание дерматологът. „Ниските температури водят до отделяне на по-малко мастен секрет от жлезите в кожата, а по-горещите душове – до отмиване на повърхностния ú липиден слой, който я предпазва. Комбинацията от двете е причина за намалената защитна функция, която играе роля на естествена бариера на организма спрямо вредни фактори на околната среда“, допълва д-р Кантарджиев. Затова и препоръчва да не се къпем с вряла вода през зимата и да не използваме душа като средство за сгряване в студеното време.

Сухият и студен въздух „събужда“ псориазиса
Зимният въздух поставя на изпитание кожата не само защото е мразовит. „През този сезон атмосферната влажност е по-ниска. Паралелно с това климатиците и парното изсушават значително въздуха в домовете и офисите. Комбинацията от тези два фактора допринася за дехидратацията на кожата“, предупреждава д-р Кантарджиев. А за жалост „палитрата“ от всички тези неприятни климатични ефекти, стресиращи организма, става причина за обострянето на хронично протичащи заболявания като псориазис и атопичен дерматит. Зачестяват и пациентите със себорея, екземи, херпесни инфекции.

Нужна е по-щадяща козметика при акне
Зимата е критичен сезон и за пациентите с акне. „За акнеичната кожа по принцип трябва да се полагат повече грижи, отколкото за нормалната. Това е и причината през зимата тя да понася по-тежко негативното влияние на ниските температури“, не крие дерматологът. „Обикновено мазната и акнеична кожа се третира с измивни гелове и локални средства, които целят нейното изсушаване. Студеният въздух обаче, в комбинация с локални агенти като салициловата киселина, бензоил пероксида, локални ретиноиди, води до силно раздразнение на кожата на лицето, залющвания и зачервявания“, разкрива д-р Кантарджиев. „Поради това е по-разумно превключване от измивните гелове към по-щадящи средства и хидратиращи кремове“, препоръчва специалистът.

Къпете се с душ олио, ползвайте омазняващ крем
Съветът на д-р Кантарджиев не само към пациентите с хронични кожни проблеми, но и към всички е – през зимата избягвайте „агресивните“ антибактериални сапуни, защото допълнително изсушават. „За предпочитане е употребата на различни видове душ олиа – не само при хора с атопичен дерматит, а при всички типове кожа“, обяснява дерматологът. И допълва, че не съветва хората да използват т.нар. кисета и силно абразивни гъби за баня, тъй като допълнително нарушават защитния слой на кожата.

„Важно е да се нанасят хидратиращи и едновремно омазняващи кремове, особено върху изложените на студ и вятър части от тялото“, продължава с препоръките дерматологът от ВМА. „Продуктите, съдържащи ланолин и вазелин, намаляват трансепидермалната водна загуба. Важно е дамите, а при желание  и господата, да използват защитни балсами за устни, тъй като студът често причинява напукване и рагади“, допълва д-р Кантарджиев. Специалистът напомня още, че за доброто здраве на кожата през зимата не е достатъчна само козметиката – нужно е да се пият и поне 2 литра течности на ден, а диетата да е богата на витамини.

Изгаряме на ски като на плажа
Слънцето е неприятел на кожата както зиме, така и лете, напомня д-р Весел Кантарджиев. Затова и в „златното време“ за ски, сноуборд и шейни кремът с UV фактор е повече от задължителен. Оказва се, че в планината можем да „пламнем“ досущ като на морето. „Заради снега, който отразява слънчевите лъчи, често при скиори и сноубордисти се наблюдават изгаряния по откритите части на тялото не по-леки от тези, които стават на плажа. Освен това
високата надморска височина и по-ветровитият климат в планините са предпоставка за по-малко фини прахови частици във въздуха. А именно те обикновено абсорбират слънчевите лъчи, т.е. предпазват кожата. Затова и винаги в планината трябва да използваме слънцезащитни кремове“, напомня дерматологът.

Студовата алергия „атакува“ и при 16 градуса
Леденият вятър и ниските температури са причина и за друга все по-коментирана диагноза – т.нар. студова алергия или по-точно студовата уртикария.  „Това заболяване се характеризира с появата на бързопреходни силно сърбящи лезии по кожата – най-вече на откритите части на тялото, след излагане на ниски температури, студен вятър или студена вода“, обяснява д-р Весел Кантарджиев. Тези фактори действат като дразнители, водещи до разрушаване на клетки, наречени мастоцити, в резултат на което се отделят вещества, причиняващи възпаление. „Проблемът е често срещан при деца и жени. Студовата уртикария е втората по честота уртикария, причинена от физикални фактори“, уточнява началникът на Клиниката по дерматология във ВМА.

За съжаление, справянето с нея се крие предимно в превенцията – избягване на ниските температури, разходките във ветровити зимни дни и къпането в студени басейни или вземането на хладки душове. „Важно е да се знае, че при различните хора праговата температура, която причинява появата на тези сърбящи уртики, е различна. При едни това може да е 14 градуса, при други 16 и т.н. Но вече съществуват модерни методи за измерване на тези прагови температури и по-прецизна диагностика на заболяването“, разкрива специалистът по кожни болести.