„Остеофитите – или т.нар. шипове – са малки изпъкнали образувания, които израстват от костната тъкан в границите на ставите в различни части на тялото. Т.е. те представляват една увеличена костна тъкан или – медицински казано – костна хипертрофия. Образуването им започва след увреждане на ставния хрущял, при което костта се опитва да се адаптира към настъпилите промени“, подробно обяснява д-р Светослав Тодоров. Като уточнява, че според статистическите данни заболяването се проявява след 50-годишна възраст в резултат на естествени дегенеративни процеси, които обичайно обобщаваме като „износване на ставите“. „Не е изключено обаче остеофитозата да се проявява и по-рано у хора, при които има екстремно натоварване на ставите. Основни локализации на костната хипертрофия са места, където е наличен възпалителен процес или увреждане на хрущял или сухожилие, а именно – трите отдела на гръбначния стълб – шиен, гръден и поясен, както и тазобедрената става, ставите на раменете, коленете, петите“, уточнява неврохирургът.

РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ – ОТ СТРЕС ДО ОСТЕОПОРОЗА
„Основните причини за поява на остеофити се явяват наследствената предразположеност, начинът на живот, свързан с лоши хранителни навици и двигателна култура, неправилна стойка, стрес, тежък физически труд, напредване на възрастта, травми, остеопороза“, разкрива специалистът от УМБАЛ-Бургас. Затова и „ключът“ към профилактиката е максималното избягване на рисковите фактори. А именно – спазването на оптимален двигателен и хранителен режим и при проява на симпоми – навременно посещение при квалифициран медицински специалист, напомня д-р Тодоров.

КОГА ИДВАТ ОПЛАКВАНИЯТА?
Какви всъщност са оплакванията? „Основният клиничен симптом, който се проявява при остеофитозата, е болката. Тя е и най-честата причина пациентът да потърси медицинска помощ. Това обаче не означава, че в момента на проявата ú се появява и заболяването. Болката се дължи на анатомични и физиологични изменения в костните хрущяли и меките тъкани около ставите. Ако костният растеж не е ангажирал съседни структури, то липсва болезнена симптоматика“, отбелязва неврохиругът. „Безболезнените остеофити“ често се откриват случайно – при рентгеново изследване по друг повод например. „Болезнените“ са налице, когато вече притискат съседни тъкани и структури – като кръвоносни съдове, нерви, кости – и така причиняват дразнене и възпаление“, коментира особеностите специалистът от УМБАЛ-Бургас.

СКОВАНОСТ, ИЗТРЪПВАНЕ И ПАРЕНЕ
При шипове „палитрата“ от оплаквания може да варира – в зависимост от локализацията им. „Например остеофитите в гръбначния стълб причиняват болка и скованост в гърба и кръста, като в шийния му е възможно да притиснат нервно коренче и да предизвикат освен болка и парене изтръпване или слабост в ръцете. Ако са в рамото пък, могат да ограничат свободното движение на ставата и да притиснат и възпалят сухожилията и връзките около нея. Наличието им в тазобедрената става и коляното не е изключено да намали обема на движение. В пръстите могат да са причина за скованост“, дава различни примери неврохирургът.

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА?
Д-р Тодоров обяснява, че диагнозата се поставя на базата на подробен „разпит“ на пациента (снемане на анамнеза), обстоен клиничен преглед, като за окончателното ú потвърждаване се провежда и образно изследване – рентгенография или скенер. „Специалистите, които биха могли да бъдат полезни в овладяването на болковия синдром, са невролози, ревматолози, физиотерапевти. Разбира се, най-добре е, ако вече е направен скенер и ако болката не се повлиява чрез консервативно лечение, да се потърси и консултация с неврохирург, който да прецени необходимостта от декомпресия на нервните структури чрез оперативни способи“, изтъква специалистът от
УМБАЛ-Бургас.

ОТ КИНЕЗИТЕРАПИЯ ДО ОПЕРАЦИЯ
Консервативното лечение на шиповете се изразява в прием на медикаменти, сред които са нестероидни противовъзпалителни средства, аналгетици, кортикостероиди, хондропротектори. Физио- и кинезитерапията, както и балнеолечението също дават ефект. „Оперативното лечение е необходимо тогава, когато след продължително консервативно не е налице подобрение, още повече то е задължително, ако вече има настъпил неврологичен дефицит вследствие на притискане на нервни структури. Хирургичните техники се изразяват в това оперативно да се достигне до мястото, където остеохондрозните изменения предизвикват компресия и тя да бъде отстранена“, разяснява д-р Тодоров. „В неврохирургията например, когато е необходима операция на гръбначния стълб, се работи с микрихиругични техники и инструментариум – например „микродрил“, използва се оптично увеличение (операционен микроскоп ), рентгенов контрол, което гарантира прецизност в работата на оператора и осигурява по-висока надеждност за добър резултат от оперативната интервенция“, допълва специалистът от
УМБАЛ-Бургас.

САМОЛЕЧЕНИЕТО Е ОПАСНО
Неврохирургът със съжаление признава, че много от пациентите прибягват към самолечение. „Голяма част от хората не обичат нито профилкатиката, нито традиционната медицина. Даден мехлем или хапче е помогнало много на съседката, защо и той не опита с него, вместо да отиде на лекар! Опасното в случая е, че дори да се получи временен обезболяващ ефект, в даден момент може да се окаже късно за реакция – дори и от медицински специалист – поради напредналата фаза на заболяването. И тогава само оперативното лечение да е метод на избор. Затова имайте доверие на лекарите и се обръщайте към тях навреме – неслучайно те са учили толкова много години и са посветили живота си на това да са в полза на пациентите“, призовава д-р Светослав Тодоров.