Текст: Олга Георгиева

Когато приятелката ми Рената възторжено предлага тази събота да отидем до Костенец, започвам да се мъча да се сетя какво пък толкова ще видим там. Е как какво, казва Рената, Костенския водопад!

Тръгваме с мултиплата на Рената по Ботевградско шосе по пътя за Ихтиман. Този модел на „Фиат“ е най-грозният възможен отвън, но най-просторният и удобен за пътуване отвътре. Три българки и две италианки подскачаме по дупките на пътя след отклонението от магистралата. Българките виждаме постсоциалистическа разруха, за италианките околният пейзаж е пълна екзотика. Пред нас пъпли възможно най-старият, който можеше да се намери, тъмнозелен форд и допълва представата за ретро романтика.

Кибритената и хартиената фабрика
Костенец се намира в подножието на Рила, на 72 км от София. Заселването му започнало преди повече от 130 години с построяването на железопътната линия София–Цариград. През 1901 г. един белгиец създал кибритена фабрика на гара Костенец. За него не се знае много, освен че дошъл в България по линия на Източните железници на барон Хирш и че братовчед му основал хартиена фабрика в града. Покрай тези две предприятия възникнал сегашният Костенец. Днес кибритената фабрика е собственост на англичани и произвежда почти изцяло за износ подпалки и брикети за камина и барбекю. И кибрит. Ами хартиената фабрика? Преживяла национализация, приватизация и множество финансови затруднения както кибритената, тя също продължава да работи.

На пазар и кебапчета
Оставяме мултиплата на паркинга до пазарчето. Въпреки че не е толкова богат, както казват, че е през лятото, костенският пазар и сега предлага добри продукти на добри цени. Ще си вземем орехи, плитка чесън и ако намерим по това време – дюли за компот. А също и няколко букета от кокичета от бабите. Но нашите италиански приятелки са особено въодушевени от малките магазинчета за дрехи и домашни потреби около пазара. „Намерих си страхотна блуза само за 5 лева! – пищи Лоренца. – Ама това възможно ли е, та това са само 2.50 евро.“ Доволни, оставяме покупките в колата и отиваме да обядваме в една кебапчийница точно под големия мост. Докато ние се притесняваме, че е малко мърляво, италианските ни гости се въодушевяват от невероятния аромат на кебапчетата и кюфтетата от скарата, от топлия хляб и милите хора, които ни ги продават. Дават ни и инструкции как да стигнем до Костенския водопад.

Костенският водопад
След град Костенец се намира и село със същото име, а водопадът е на около 3 км от него. Спираме на малко площадче и пак питаме как да стигнем. Много симпатичен възрастен човек с побелели мустаци в една от будките ни посочва каменна пътека право нагоре и ни препоръчва да си пийнем от „жежката вода“. И непременно да останем за вечерта, за да видим водопада приказно осветен. Решаваме да последваме и двата му съвета. Според преданията тук имало „седем гьола“ от топли извори, които при едно голямо наводнение се изгубили. След това минералната вода започнала да извира от две близки една до друга пукнатини в гранита, непосредствено до водопада. Отдалеч виждаме, че от водата се издига пара – наистина е гореща, но е приятна за пиене. Вляво от жежката вода започва пътеката до водопада, а в началото й има дървена табела с издялана част от стихотворението на Иван Вазов „Над водопада“, посветено на Костенския водопад. Изкачваме се нагоре и започваме да чуваме грохота му. Знаех, че е величествен и пада от 12 метра височина, но нищо не можеше да ме подготви за преживяването да го видя отблизо. Нито дори стихотворението на Вазов, което чак сега разбирам колко точно пресъздава гледката на водното могъщество:

Сребрист, грамаден стълб, с рев бесен
в заврелий пеняст вир се втуря
и заглушителната песен
разтриса въздуха кат буря.

Стоя и гледам с трепет таен
и слушам адската му песен.
И тъна цял в тоз свят омаен
от ярост, мощ и гръмот бесен.

Човек винаги се чувства смирен пред величието на природата. Непременно ще се върнем довечера, за да усетим магията на водопада и под нощното небе.

Езерото
Омаяни и в пълно мълчание слизаме надолу към площадчето. Там отново ще попитаме нашия приятел за съвет къде да отседнем. Казва ни, че по принцип тук се намират три национални курорта: Момин проход (доскоро част от град Костенец, обявен от 21 септември 2006 г. за град), Вили Костенец (част от село Костенец) и Пчелински бани, които са разположени в радиус от няколко километра около град Костенец. Препоръчва ни обаче Езерото – модерен комплекс от хотел, ресторант, минерални басейни, езеро и минизоопарк – който се намира съвсем близо до водопада. Така ще можем след вечеря да се разходим отново. „И да се облечете много добре, вечер тук става студено.“

Спускаме се надолу към Езерото и започвам да разбирам защо Иван Вазов се е вдъхновил от прекараното тук лято на 1917 година и сред природата написал стихосбирката си „Юлска китка“ и цикъла „Какво пее планината“. На водопада посветил две стихотворения. Разположен до естествено езеро, комплексът е кацнал насред чудно хубава гора. Ресторантът е уютен, в камината гори огън. Обясняват ни, че лечебната минерална вода на Костенец помага при болки в стомашно-чревния и опорно-двигателния апарат, ревматизъм, неврози, костно-ставни артрити, заболявания на дихателните пътища, бронхити, фарингит, емфизем, бронхиална астма, съдови заболявания и хипертонии. През лятото трите външни басейна с различна по топлина минерална вода привличат много гости за плаж с гледка към зелените планини. Освен Костенския водопад наоколо има и други забележителности: крепостта Траянови врата, Скаловитският водопад (който е висок 25 метра), Голашката пещера.

Ще дойдем отново през лятото!