Текст: Олга Георгиева
Фотография: Ивайло Мирчев, Иан Смитерс

„Години наред живяхме и работихме в Латинска Америка. Когато човек живее в чужбина дълго време, усещането към българското се изостря особено. През една от ваканциите ни в България попаднахме в село Косово и то ни плени завинаги с тишината и спокойствието си, с калдъръмените улички, с типичните родопски къщи, разхвърляни по хълмовете. Когато решихме да се върнем в България и сменим начина си на живот, нямаше съмнение, че това ще е Косово.“

Тези думи на Христо и Светлана Ралеви в сайта на техните косовски къщи ме спечелиха в една петъчна вечер, когато, обзета от силно желание да избягам за един уикенд от градския хаос, търсих в интернет подходящото място. Погледнах на картата – малко село в Родопите на 196 км от София, пътят до което минава през Асеновград, Бачково и Нареченски бани. Решението беше взето! Ще отидем в къщите, а по пътя ще спрем да видим Асеновата крепост и Бачковския манастир.

Асеновата крепост

Тръгваме по магистралата към Пловдив и след това отбиваме към Асеновград. След три километра по пътя за Смолян, виещ се по долината на Чепеларска река, виждаме отдалеч върху висока скала силуета на това, което днес е останало от крепостта. Запазена е единствено църквата „Св. Богородица Петричка“ и части от крепостната стена, дебели до три метра. На това стратегическо място е съществувала крепост още по времето на траките, след това византийците я преустрояват за наблюдение на Беломорския проход. Уставът на Бачковския манастир, изграден през 1083 г., споменава крепостта, нейната охрана и администрация. По време на Четвъртия кръстоносен поход тя е превзета за кратко от кръстоносците. През 1231 г. цар Иван Асен ІІ я разширява и преустройва, за което говори изсечен по негова заповед скален надпис. Затова по-късно крепостта е наречена Асенова. През 1402 г., след смъртта на султан Баязид, между двамата му синове Сюлейман и Муса Кеседжи избухва война за престола. Муса се укрепява в крепостта, тогава наричана Петрич, но не издържа на обсадата и се предава, а крепостта е разрушена до основи – крепостната стена, кулата, феодалният замък с комплекс от жилищни сгради, домашната църква на управителя и двете водохранилища. Не се знае защо, но непокътната остава само крепостната църква, забележителен образец на средновековната християнска архитектура. И днес гледката отгоре е величествена, но няма как да не ми стане мъчно, че всичките ни средновековни крепости, с изключение на Видинската, са унищожени… За разлика от другите европейски народи, можем да предлагаме на туристите само техните руини, а благодарение на новите технологии и инициативи – постепенно и разходки в миналото чрез виртуална реалност, създадена на базата на информацията от археологическите находки.

Нареченски бани

Спускаме се обратно по пътя към Косово с усещането, че тук целият край е пълен с история. Наблизо се намират 5 манастира, 40 църкви (14 в Асеновград) и над 200 параклиса (80 в Асеновград, 10 в село Косово). Всички те, заедно с Асеновата крепост, съставляват културния маршрут Родопска Света гора. Караме по завоите към Бачково и си мисля, че бачковската изворна вода е моята любима като вкус, може би заради съдържанието ú на соли и натриеви йони. По това време на годината природата не е разгърнала истинското си величие, но Родопите, из които криволичим, пак са красиви. Решаваме да отидем до Бачковския манастир на връщане и продължаваме към Нареченски бани. И тъй като сме на темата за водите, интересно е да отбележим, че нареченската минерална вода съдържа радон и е с лечебна радиоактивност. Идва от няколко източника с аналогичен химичен състав, има ниска температура и е подходяща за пиене. Тя е единствената в България, която се използва за лечение на неврози, депресии и стресови състояния, особено ако е в съчетание с нареченския климат. В Нареченски бани се лекуват и заболявания на сърдечносъдовата, опорно-двигателната и ендокринната система, хипертония, диабет и др. Тук работят три балнеосанаториума и няколко почивни станции. Неслучайно по време на Втората световна война Германия изпраща в нареченския военен санаториум своите летци за възстановяване.

Косово

Продължаваме към Косово, вече пада мрак. Селото е мъничко, кацнало е на няколко хълма, а постоянните му жители са шест човека. Семейство Ралеви не са тукашни, но се влюбват в Косово, преселват се и създават с много труд и желание да се запази и предаде българското комплекс „Косовските къщи“. Така те не само съживяват селото, но и привличат в него гости от цял свят. Възстановяват някои от вековните къщи, намират майстори, които ги реставрират с използването на старите строителни техники и естествени материали. Посетителите откриват приятно съчетание на автентична архитектура и всички съвременни удобства. Душата на комплекса е Хаджийската къща, с нея започва целият проект, а в двора ú се намира механата. Тя е най-личната в селото и е обявена за паметник на културата. Построена е от големия възрожденски майстор уста Хаджи Георги Станчовски през 1853 г. Ненадминат дюлгерин, той е съградил едни от най-красивите къщи в Стария Пловдив (къщата на Георгиади и къщата на Куюмджиоглу – сега Етнографски музей) и по цялата тогавашна територия на Османската империя. Направил е и Хаджийската къща за свой дом в родното си село Косово. Негово дело е и местната църква „Успение Богородично”, също паметник на културата. Косовските къщи са една мечта, превърната в действителност, която всеки ден изисква много отдаденост и грижа. Най-хубавото е, че както навсякъде в Родопите, тук се чувстваш като дългоочакван гост.

Бачковският манастир

На закуска в уютната механа дочуваме разговори на няколко различни езика, хората са видимо впечатлени. Самата Светла ни приготвя закуската и отделя време да размени по няколко думи с всеки. Честно казано, изобщо не ми се тръгва, такова спокойствие и тишина не се оставят лесно… Но искам да видим и Бачковския манастир. Това е вторият по големина манастир в България след Рилския, а живописният му пейзаж, внушителният размер и богатата му история го правят един от най-посещаваните. Зданията му образуват два правоъгълни двора с три църкви, трапезария, музей и шадраванче. Най-голямата му светиня е иконата на Пресвета Богородица, която заради чудотворството си привлича постоянен поток от вярващи. Пешеходната алея до манастира е оградена от магазинчета и сергии, на които се продават билки, домашни сладка и вино, мед, козе и биволско кисело мляко, родопски вълнени одеяла, сувенири. Ще се върнем пак и ще ви разкажа повече за Бачковския манастир и Родопската Света гора!