Коприната

Мария Йоксимович

Заради заплахите от смъртно наказание, копринарството се запазило в тайна с хилядолетия, а в коприна се обличали само членовете на императорското семейство и сановниците

Поли от тежка коприна с богато падащи плисета, тънки феерични блузи от копринен муселин, костюми от копринен шантунг, официални рокли от копринена органза, сатен, тафта или брокат – това са само част от вечно актуалните тоалети, мамещи женските погледи и вдъхновяващи модните дизайнери за нови творения. От коприната, този разкошен естествен материал, за който казват, че лятото разхлажда, а зимата топли, се правят още ръкавици, чанти и долно бельо. Дизайнерите я ползват и за интериора на ултра луксозни апартаменти и офиси – за пердета, възглавнички, абажури за лампи, като тапицерия на пищни дивани и фотьойли. Фразата „в коприна и кадифе“ дълго била символ за благосъстояние, а и до днес при споменаването ѝ се подразбира, че някой тъне в охолство и разкош.

В градината на Жълтия император
Според легендата всичко започнало в градината на Жълтия император, знаменития китайски владетел Хуан Ди (2698 – 2599 г. пр. н. е.). Компасът, най-старата форма на китайския календар, както и основите на традиционната китайска медицина (събрани в произведението „Канонът на Жълтия император за вътрешното“) се приписват именно на него. Въпреки че много историци не са съгласни с тези твърдения, се приема, че той проявявал голям интерес към здравето, че е живял цели 111 години, и че животът на коприната по един странен начин започва именно в неговата градина.

Богинята на коприната
Любопитен да открие какво изяжда черничевите листа в градината му, Жълтият император натоварил съпругата си Кси Линг Ши с тази задача. Тя забелязала как бели буболечки предат лъскави меки пашкули по клоните на дърветата. Според легендата, един пашкул паднал в горещия ѝ чай – от топлината нишките се разплели, а тя била осенена как да ги използва. Така се ражда коприната, а жената на Жълтия император е провъзгласена за нейна богиня. Смята се, че тя има най-голям принос за отглеждането на копринените буби и откриването на стана за тъкане на коприна. Археологически проучвания потвърждават този мит. На разкопките по бреговете на най-дългата река в Азия – Яндзъ, са намерени парченца копринен плат и конци, както и специални вретена. През 2007 година в една гробница в провинцията Дзянси археолози открили сложно изтъкана и обагрена коприна, стара 2500 години.

Пътят на коприната
Китайците с хилядолетия пазели в тайна производството на коприна, а онзи, който имал смелостта да изнесе от страната бубени семена или пашкули от копринени буби бил осъждан на смърт. С течение на времето от Китай през Тайланд и Индия коприната се разпространява до югоизточна и южна Азия.

В Тайланд жените тъкали коприна на специални традиционни станове и предавали знанието на дъщерите си. Смятало се, че това е подготовка за брака. В Индия копринените платове в традиционни ярки шарки и до днес са символ на висшата класа. Предполага се, че тайната на коприната за първи път пристига в Европа през шести век. Това станало, благодарение на византийски монаси, служещи на император Юстиниан I, които донесли бубените семена, скрити в кухините на бамбуковите им тояжки. Коприната се тъкала в двореца, а готовите платове били ползвани за изработката на императорски одежди и за подаръци на чуждестранни сановници.

През вековете коприната била толкова важна и популярна стока, че главният търговски път, по който от Азия към Европа минавали натоварените с нея каравани, получил името „Пътя на коприната“. С основание се казва, че този уникален естествен материал допринесъл за по-засилените контакти между различните цивилизации. По пътя на коприната пристигали и чуждоземни подправки, скъпоценни камъни, както и сведения за печатарството и барута. Караваните често пътували с военен ескорт, заради многобройните разбойнически набези. Именно затова прословутата Китайска стена върви успоредно с пътя на коприната. Днес той е преди всичко туристически маршрут, а екскурзиите, често наричащи се „по следите на Марко Поло“, привличат посетители от целия свят. Коприната се споменава в много от античните произведения, например в Омировата „Одисея“. В него е направено описание на туниката на Пенелопа, която е от същата тази материя.

Венецианските търговци
През 13-ти век италианската коприна от провинция Комо била много ценена, подобно на тази от Флоренция. Твърди се, че френският крал поканил италиански производители с идеята да развие производство в Лион. Английският крал Джеймс I също пробвал, като засадил 100 000 черничеви дръвчета. В края на 19-ти век Италия, Япония и Китай са най-големите производители на коприна в света.

10 милиарда пашкула
Годишно се убиват около 10 милиарда копринени буби, а учените търсят технологии за отстраняване на копринените влакна, без гъсениците да бъдат засегнати. Най-скъпа е коприната, получена от пашкулите на култивирани копринени буби, въпреки че може да бъде направена и от пашкули, събрани от дивата природа.

Висша мода
Факт е, че дизайнерите обожават коприната, а ливанецът Ели Сааб създава от нея такива невероятни вечерни и булчински рокли, че принцеси и филмови звезди се редят да бъдат негови клиенти. Творенията му – смесица между ориенталското и западното, обикалят целия свят с ревютата, а модните критици ги определят като синоним за елегантност и вечна красота.

Видове тъкани

• Сурова коприна: Коприна от по-дебели, сурови нишки с по-малък блясък. Тъче се като платно с различни по вид сплитки и дебелина (бурет, панама и т.н.).
• Копринен шантунг: Тънка, непрозрачна коприна, плътно изтъкана от различни по дебелина влакна. Основните и вътъчните нишки обикновено са различни на цвят – получава се ефект от преливащи шарки.
• Копринен муселин: Прозрачен, мек на допир и лек, шифон, жоржет или гладко изтъкан плат.
• Копринен сатен: Непрозрачен ефирен плат с разкошен кадифен блясък.
• Копринена тафта: Тънка, непрозрачна коприна, плътно изтъкана от здраво усукани нишки. Притежава гладкост и кадифен блясък.
• Копринена органза: Прозрачен плат, отличаващ се със здравина.
• Греж коприна: Тънка, непрозрачна коприна със зърнеста структура и матов блясък, която пада тежко.
• Копринен брокат: Тънка, здрава и релефно изтъкана коприна с жакард десени. Може да бъде едноцветна, или с втъкани метални нишки.
• Коприна за рисуване: Тънка, гладка и лека полупрозрачна коприна в млечно бял цвят.

Официални тоалети
Официалните копринени тоалети са достатъчно елегантни и без допълнителни аксесоари. Правите рокли от черна коприна никога не са излизали от мода. Подобно е и положението с богато падащите дълги поли от копринен брокат, комбиниращи се отлично с изчистена блуза или туника от сурова коприна. Дори ефирната къса лятна рокля от копринена органза в съчетание с подходящ панталон от копринен сатен или тясна пола с изчистена кройка, може да бъде трансформирана във вечерна рокля или туника. Да се облечете в коприна от главата до петите винаги е правилен избор. Класиката си остава класика, а дрехите могат да се комбинират и носят с години. Вечната женска дилема „нямам какво да облека“ се разрешава лесно с добре подбрани копринени кърпички и шалчета (връзват се по безброй начини), с едноцветен копринен панталон, отиващ на всичко, с копринена, средна на дължина, пола и с поне една риза от същата материя. И понеже добрата комбинация е в основата на елегантния стил, дори само един детайл от коприна (ръкавици, вечерна чанта или ешарп) придава онзи особен, празничен вид, който си припомняме всеки декември.