Текст: д-р Диляра Маринова, лекар в Катедра „Инфекциозни болести“ на ВМА

Мъничко, кафявичко, но големи беди може да донесе. Що е то? Да, правилно, кърлежът.  Както всяко лято, пълзяща и буквално невидима заплаха се спотайва в буйните треви. И – при лош късмет – „срещата“ с кърлеж може да ни разболее.

Има ли шанс да избегнем коварното ухапване? Как да действаме, ако все пак ни се забие кърлеж? И за кои тревожни симптоми да сме нащрек? Попитахме лейтенант , която от 2019 г. е част от екипа на Катедра „Инфекциозни болести“ във Военномедицинска академия (ВМА) в София.

„Бум на ухапани от кърлежи!“, „Внимание, напаст в тревите!“, „Заплаха в парка!“. Тази година „лавината“ от сензационни заглавия като че ли ни връхлетя по-рано от обичайното. Подрани ли наистина „сезонът на кърлежите“? „Тази година е сякаш малко по-влажно и това донякъде би обяснило повечето ухапвания.

При нас, в клиниката, обаче не мога да кажа, че има някаква рязка промяна в броя на пациентите. Винаги сме се радвали – ако мога така да се изразя – на голям интерес от страна на хората, което може само да ни радва, защото това означава, че ни имат доверие“, признава д-р Диляра Маринова.

На пикник – с дълги крачоли и светли чорапи

Младата лекарка не крие, че превенцията на коварните ухапвания е предизвикателство. И изисква усилия и от институциите. „Тревните площи трябва да се обработват добре против кърлежи, включително и с организация на парковите пространства (поддържане на алеи, косене и т.н.) освен с пръскане с препарати“, изтъква д-р Маринова. Какво можем да направим ние?

„Най-добрата превенция е всеки път след пребиваване около тревни площи (в това число и градските пространства с треви около тротоари, градинки и други) да се оглеждаме внимателно за някое кърлежче. Добре съобразеното затворено облекло (дълги ръкави и крачоли, както и чорапи – по възможност със светъл цвят) намаляват рисковете от ухапване“, обяснява лекарката.

Най-активни са след дъжд

„Кърлежите обичат топло, тъмно и влажно, т.е. най-активни са в топло време, в деня, след като е валял дъжд, и има висока трева. В дните, когато почвата е влажна и тревата не е окосена, може да изберем друго забавление вместо разходката“, препоръчва д-р Маринова. Репелентите също са добро решение, стига да са специално за кърлежи.

„Има много видове на пазара, включително и такива, подходящи за деца. Разбира се, както всяка ксеногенна молекула, и тези вещества крият риск от алергични реакции“, отбелязва лекарката от ВМА. И напомня, че след разходка е добре да огледаме щателно цялото тяло с внимание към откритите и окосмените части, зад ушите, в ямките на коленете.

Използвайте пинсета, не мажете с олио

Как да действаме, ако видим впит паразит в кожата си? Д-р Маринова предлага подробен „план за действие“:

• Кърлеж се вади веднага, когато го видим, ако имаме възможност това да се извърши от лекар – е най-добре, но в никакъв случай не е задължително. Важното е да е своевременно.
• Най-добре е да се използва инструмент като пинсета, с която да захванем кърлежа за главата, без да смачкваме тялото. Хубаво е да се захване здраво с нея, максимално близо до кожата. Опитната ръка с добър инструмент може да го извърши бързо и безболезнено. Не се прилагат анестетици. Дори и хоботчето да остане в раната, трябва да се отстрани, но не е притеснително, ако това не стане веднага.
• Колкото по-трудно излиза един кърлеж – толкова по-добре. Това означава, че още не се е нахранил и шансът да е предал болест е минимален. Обратно, ако излезе прекалено лесно, е добре да следим за симптоми.
• Кърлежът се изважда с дърпане право нагоре, без да се върти, суче, мачка, маже, души, полива и т.н.
• Дезинфекция, след като извадим кърлежа, е достатъчна. Ако е останало хоботчето, е добре все пак да го отстрани лекар, но това не е спешно.
• Активното наблюдение на мястото на ухапването за поява на специфичен обрив е силно препоръчително, както и наблюдението за поява на системни симптоми като температура, главоболие, кашлица, неврологични оплаквания. При появата на подобни в рамките на месец след ухапване е добре да се потърси лекар.

Обрив може да се появи и след месец

Често обаче се случва човек да не разбере, че е станал жертва на кърлеж. „Ухапването от него не се усеща, защото членестоногото има „упояващи“ вещества в слюнката си (затова и не боли, когато се екстрахира). Поради тази причина, когато дойде на преглед пациент в „сезона на кърлежите“, винаги се интересуваме дали се е разхождал на места, където се срещат, независимо дали има спомен от ухапване или не“, споделя опита си д-р Маринова.

Симптоми могат да се появят от няколко дни до месец след ухапване. „Най-често това е специфичен за някои от инфекциозните заболявания обрив (еритема мигранс, таш ноар и др). Понякога са комбинирани с други симптоми, за които споменахме. Ако обаче часове след ухапването мястото се зачерви, стане болезнено или сърбящо – това обикновено е възпалително-алергична реакция към самото ухапване и невинаги означава инфекция“, успокоява лекарката от ВМА.

Пренасят от Марсилска до Ку-треска

От какво могат да ни разболеят кърлежите? „Един кърлеж може да пренася, както няколко заболявания, така и нито едно. Затова, ако човек знае, че е ухапан и след няколко дни, седмици, дори месец, се появят оплаквания от типа на обрив, температура, неврологични симптоми, ставни оплаквания, е добре да посети лекар“, отново подчертава д-р Маринова.

За някои от болестите има специфични обривни синдроми (Лаймска болест, Марсилска треска). Други са с по-неспецифични симптоми. „Кърлежите могат да пренасят бактериални, спирохетни, вирусни и паразитни инфекции. Най-разпространените за нашия регион, например, са лаймската болест и марсилската треска.

Срещат се и ку-треска, понякога туларемия, кърлежов енцефалит, рядко – кримско-конго хеморагична треска, хеморагична треска с бъбречен синдром и др. При животните имаме възможност да изследваме и за бабезиоза и ерлихиоза“, уточнява лекарката.

Лаймската болест предизвиква парези

Възможно ли е уж невинното ухапване сериозно да разклати здравето? Кърлежопреносимите заболявания в класическия си вариант са лесни за разпознаване. Навременната диагноза е важна, тъй като дава възможност за най-адекватно лечение и най-благоприятен изход“, подчертава д-р Маринова, която има шанс да се учи от едни от най-добрите специалисти по инфекциозни болести у нас.

„Нерядко сме срещали пациенти, късно потърсили медицинска помощ – тежки случаи на марсилска треска, понякога хронифицирали инфекции, както и неврологични усложнения – всички от които се лекуват по-продължително и по-трудно“, споделя опита си младата лекарка. „Едно особено, за щастие рядко усложнение на лаймската болест (срещу която все още няма ефективна ваксина) е т.нар. множествен мононеврит и пареза на нерви, най-често лицевия. Това понякога се развива от 3 до 6 месеца след ухапването от кърлежа. Затова съветвам при пареза на лицев нерв (особено ако е двустранна) и ако е в комбинация с увреда на друг периферен нерв, да се направи изследване за лаймска болест“, препоръчва д-р Маринова.

И най-тежките усложнения се лекуват

В практиката си във ВМА младата лекарка вече се е срещала с не един и два „заплетени случаи“. „Един от най-предизвикателните беше на млада дама, преживяла дълъг и труден диагностичен процес (няколко месеца), свързан с различни хоспитализации и лечения в неврологични отделения по повод възпалителни и болкови синдроми на различни нерви. Накрая попадна при нас, беше с едностранна пареза на лицев нерв и почти не можеше да движи едната си ръка. Имаше болки нощем“, спомня си лекарката от ВМА.

„Потвърди се невроборелиоза (лаймска болест със засягане на централната и периферната нервна система). След три курса на лечение вече е напълно излекувана, без оплаквания. Имали сме и други подобни случаи, разбира се, но този беше един от особено тежките“, доволна е от щастливата развръзка д-р Диляра Маринова.