Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

Колене „на мушка“ – диагноза гонартроза

BETTY - Колене „на мушка“ – диагноза гонартроза
Текст: д-р Павел Кастаманов, специализант в Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св. София“-София
06.03.24
BETTY брой 118
BETTY - д-р Павел Кастаманов

Коленете са особено уязвими под товара на годините, килограмите, травмите, ежедневните задачи и малките ни (и големи) „прегрешения“. Кога „остаряват“ ставите и какви „SOS сигнали“ ни дават? Защо е ключово да потърсим специалист при първите оплаквания? Как се поставя диагнозата гонартроза и може ли да се овладее без оперативна намеса? И ако все пак се наложи ендопротезиране, защо не бива да се боим от подмяната на износената колянна става? Разговаряме с д-р Павел Кастаманов, специализант в Клиниката по ортопедия и травматология на столичната МБАЛ „Св. София“ – един от водещите центрове за съвременно лечение в тази област на медицината.

„Гонартрозата – позната още като артрозна болест на коленете, представлява прогресивно износване на колянната става. Хрущялът в ставите е изключително важен. Благодарение на него се осъществява гладкото и безпроблемно движение“, обяснява д-р Павел Кастаманов. В повечето случаи проблемът се проявява с напредването на възрастта. „Основната причина е, че с времето организмът губи възможността да поправя сам малките хрущялни дефекти. Това състояние обаче може да се наблюдава и при млади хора, където най-честата причина са генетични предиспозиции и прекомерно натоварване на ставите“, предупреждава младият лекар.

Килограмите са рисков фактор

Гонартрозата е едно от най-често срещаните ставни заболявания, отбелязва специализантът от Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св. София“. И цитира скорошни проучвания, според които във възрастовата граница 50-54 г. диагнозата се наблюдава при 15-16% от хората, а при 70-74-годишните процентът нараства до 36-40%.

Д-р Кастаманов уточнява, че извън възрастта основни рискови фактори за износване на колянната става са затлъстяването (както и наднорменото тегло) и различни травми (менискални увреди, счупвания и др.).

Болката прогресира

Прогресивно засилваща се болка и ограничение в движенията. Това са двете оплаквания, които насочват пациентите към кабинета на ортопеда, споделя опита си младият лекар. „В ранните етапи на заболяването болката е слаба и се повлиява добре от консервативното лечение. С напредване на състоянието хрущялът се разрушава и започва триене на оголената кост, което предизвиква силна болка и ограничение в движенията. При отделните пациенти оплакванията от това заболяване са изразени в различна степен в зависимост от фактори като стадий на развитие, праг на чувствителност и т.н.“, коментира още д-р Кастаманов.

Самолечението е коварно

„Диагнозата се поставя чрез щателно проведен преглед и образни изследвания – (рентгенография, компютърно томографско изследване, сцинтиграфия, ЯМР и др.). Много от пациентите решават да се самолекуват в ранните стадии на заболяването. Забавят срещата със специалист ортопед-травматолог, което довежда до задълбочаване на симптомите и безвъзвратна увреда на хрущяла“, признава специализантът от МБАЛ „Св. София“.

Защо е опасно това? „Късните последици при забавено лечение са болка, неповлияваща се от лекарства, деформитет на ставите и ограничени – до невъзможни – движения, скъсяване на крайника. При тези състояния лечението става изключително трудно“, не крие д-р Кастаманов.

Медикаменти и физиотерапия помагат в ранните стадии

Какви са терапевтичните възможности при гонартроза? Лечението може да бъде консервативно и оперативно. Младият лекар обяснява, че в първия случай се прилагат медикаментозна терапия (нестероидни противовъзпалителни средства - НСПВС, различни гелове, хранителни добавки за хрущяла, ПРП-терапия, лечение с хиалуронови киселини), физиотерапия и се препоръчва промяна в начина на живот. „Консервативното лечение би било ефективно в ранните стадии на заболяването, но с напредването му ефективността спада“, откровен е д-р Кастаманов.

Затова и при мнозина се налага хирургична намеса. „Органосъхраняващите операции са миниинвазивни и целят (чрез различни оперативни техники) да се лекуват остеохондралните дефекти и гонартрозата да се забави. Такива са артроскопското лечение и остеотомиите“, разкрива специализантът по ортопедия и травматология.

Кога е нужна подмяна на ставата?

Ендопротезирането е последната стъпка от лечението на гонартрозата. „Прилага се при неповлияване от консервативната терапия и при поява на късните симптоми. В МБАЛ „Св. София“ имаме специализирани екипи за ендопротезиране. Смяната на коленни стави се прави по най-модерни и ефективни методики. Според случая и възрастта на пациента се избира най-подходящият имплант – т.нар. индивидуално, персонализирано оперативно лечение“, подробно разяснява д-р Кастаманов. Целта е пациентът да се възстанови възможно най-бързо и да се върне към обичайния си ритъм на живот.

„След такава операция започва ранна рехабилитация и вертикализация. Времето за възстановяване е строго индивидуално, но средно 4 седмици са необходими за връщане на пациента в нормалния му ритъм“, успокоява младият лекар.

Променете начина си на живот

Колкото и подготвени да са специалистите и щадящи терапиите обаче, овладяването на гонартрозата в начална фаза си остава приоритет. „В ранните стадии е възможно профилактиране на състоянието. Основният фокус е върху промяната в начина на живот – отслабване, отстраняване или свеждане до минимум на стресовите фактори (неподходяща храна, неподходяща работа, вредни навици и др.), прилагане на физиотерапия, медикаменти, хранителни добавки“, изрежда възможностите д-р Павел Кастаманов.

cross