д-р Иван Казмин
Дълголетието е дар. Но артрозата е диагноза, с която неизбежно се сблъскват всички щастливци, орисани на дълъг живот. Най-честото ставно заболяване започва да се развива след 40 години, в началото – без симптоми. Но с прогресирането му естествено идва и болката. А ако липсва навременно и адекватно лечение – и инвалидизацията.
Дълголетието е дар. Но артрозата е диагноза, с която неизбежно се сблъскват всички щастливци, орисани на дълъг живот. Най-честото ставно заболяване започва да се развива след 40 години, в началото – без симптоми. Но с прогресирането му естествено идва и болката. А ако липсва навременно и адекватно лечение – и инвалидизацията.
Има ли спасение при една от най-често срещаните след зряла възраст диагнози – коксартроза? Ефективно ли е медикаментозното лечение? Кога се налага операция? И защо е добре да не подценяваме превенцията? Отговорите дава д-р Иван Казмин, специалист по вътрешни болести и ревматология, който завежда Отделението по ревматология на УМБАЛ Бургас.
„Артрозата е най-често срещаното ставно заболяване. То представлява прогресиращо дегенеративно увреждане на ставния хрущял и оттам – намаляване на способността на ставата да понася натоварване“, обяснява д-р Иван Казмин. Артрозата може да бъде първична – като самостоятелна болест, или вторична – вследствие на друго предхождащо заболяване.
„В зависимост от това кои стави са засегнати имаме и различни наименования . Например диагнозата „коксартроза“ означава увреждане на хрущяла на тазобедрените стави“, уточнява ревматологът. И допълва, че предпоставките за появата на първичната са съчетание от генетична предразположеност и условията на средата, в която човек се е родил, живее и работи.
Оплакванията започват след 50 г.
Голяма ли е честотата на коксартрозата? „Тя е трета по разпространение локализация, като изключвам артрозата на гръбначния стълб. На първо място е генерализираната или множествена артроза, а след нея е гонартрозата – т.е. артрозата на коленните стави“, разкрива д-р Казмин. Началникът на Отделението по ревматология в УМБАЛ-Бургас отбелязва, че артрозният процес обикновено започва още при достигане на зряла възраст – около 40 години.
„За съжаление неговото начало е безсимптомно. Предвид прогресиращия характер на заболяването, симптомите могат да се проявят след 50-55-годишна възраст. Ако човек живее достатъчно дълго, задължително ще развие артрозна болест с различна локализация“, признава специалистът.
При младите най-често е вторична
При младите пък първичната коксартроза е изключително рядка. „По-вероятно при тях е да се развие вторична артроза – например вследствие на увреда на тазобедрените стави в ранна детска възраст след преживени травми, след септична или асептична увреда на бедрените главички и др.“, не пропуска да отбележи ревматологът.
Болката е първият симптом
Опитът на д-р Казмин сочи, че болката е първият симптом, който кара пациентите да потърсят помощ. „Определянето на произхода ú е част от диагностичния процес, а той е задължение на лекаря. Желанието на пациента сам да определи коя е причината за болката най-често е свързано с направата на ненужни образни и лабораторни изследвания“, не крие специалистът от УМБАЛ-Бургас. Характерно за коксартрозата е, че болката се появява и засилва при натоварване на ставата и изчезва в покой. „След това идва ограничаването на обема на движение в нея. Появата на този симптом говори за напреднал стадий на болестта“, изтъква ревматологът.
Първо търсете ревматолог, не ортопед
„Първите „диагностици и съветници“ за съжаление, са близки познати, съседи, колеги. Безсмислено е пациентът да предприема стъпки сам да си поставя диагнозата“, подчертава д-р Казмин. Единственият ефективен път е да се потърси помощ при личния лекар и/или ревматолог. „Много често пациентите на първо място се обръщат към ортопед, но мястото на тези специалисти е едва в края на лечебната верига, т.е. когато трябва да бъде направена операция“, категоричен е началникът на Отделението по ревматология в УМБАЛ-Бургас.
Стига се и до инвалидизация
До какви усложнения би могло да доведе отлагането на консултацията със специалист и стартирането на своевременно лечение? „Както споменах в началото, това е заболяване с прогресиращ ход – колкото повече време минава, толкова повече напредва увредата на хрущяла и от това се ограничава възможността за ефективно лечение. В крайната фаза човек не може да използва ставата си, т.е. стига се до инвалидизация. Този процес е с различна продължителност, най-често между 3 и 5 години, и е свързан със страдание за пациента и неговите близки“, споделя опита си д-р Казмин.
Лекарства се приемат поне 3 години
Хубавото е, че при ранно поставяне на диагнозата съвременната медицина предлага ефективни форми на консервативно лечение. „Важно е да се знае, че хрущялът, който е увреден от заболяването, не може да бъде възстановен. Целта на консервативното лечение е да забави напредването на увредата и по този начин да предотврати инвалидизацията“, подчертава ревматологът.
„Най-често се прилагат лекарствени препарати, съдържащи кристална форма на глюкозамин сулфат и неосапуняеми мастни киселини от соя и авокадо. Курсът на лечение е най-малко три години. Изрично подчертавам – лекарствени препарати, а не хранителни добавки! От наименованието им е ясно, че последните не са лекарства“, обръща внимание специалистът от УМБАЛ-Бургас.
Физиотерапията облекчава
„На следващо място при терапията идва вътреставното приложение на хиалуронова киселина и/или богата на тромбоцити плазма. Такъв тип инжекции се правят под ехографски или рентгенов контрол. Ревматологичното отделение на УМБАЛ-Бургас е едно от малкото – да не кажа единственото лечебно звено в региона – където се правят подобни инжекции“, подчертава д-р Казмин.
Облекчение за пациентите носи и физиотерапията. „Апаратната физикална терапия, водо-, кало- и луголечението, както и лечебната физкултура, особено приложени комплексно и при липса на съответните противопоказания, могат да намалят субективните оплаквания и да поддържат двигателния капацитет на ставите“, коментира още ревматологът.
Две са показанията за операция
При част от пациентите обаче операцията е неизбежна. „Две са основните показания за прилагане на оперативно лечение при коксартроза – болка, тежко нарушаваща качеството на живот, и трайна загуба на двигателната способност на ставата, водеща до инвалидизация“, обяснява д-р Казмин. И уточнява, че напредналата възраст не е противопоказание за хирургична намеса.
„В нашето съвремие ставното заместване е вече рутинна оперативна практика, в това число и в Ортопедичното отделение на УМБАЛ-Бургас. Когато е налице ясен предоперативен план, оперативният екип е добре подготвен и опитен и е осигурена качествена следоперативна грижа, усложненията са много рядко събитие. Възстановителният период пък е пряко свързан с желанието и волята на пациента да съдейства и не отнема повече от три месеца“, успокоява специалистът.
6 стъпки за успешна превенция
Възможна ли е профилактика на коксартрозата – с фокус върху здравословна диета, двигателен режим, прием на хранителни добавки и т.н.? Да, категоричен е д-р Иван Казмин, като изрежда факторите, от които зависи:
