Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

Отмина януари – месец на празници, имени дни и ваканции – време за семейството, време, когато се връщаме в родителското гнездо, за да бъдем заедно с близките си. Тъмната страна на празниците е, че често те изострят стари семейни конфликти, вадят мръсни ризи, разпалват тлеещи страсти, събуждат позабравени битки и ни подканват да прегледаме отново връзката ни с родителското семейство.

Какво става, когато децата не напуснат родителското гнездо? Често те остават в състояние на война, скрита, замазана, дифузна, война със себе си, война с базата, от която трябва да се отделят, за да отлетят в открития космос и да завладеят нови светове. Но тя тече скрито и тихо, всъщност без да се знае какво точно се случва. Война, в която жертва са децата – деца, нямащи силата и увереността в себе си да продължат напред, закотвени в гнева си, неумеещи да го изразят по здравословен начин, за да съграждат, да поставят граници и да защитават себе си, да бъдат зрели, автономни личности.

Естественият ход на порастването е в един момент да си тръгнем от родителския дом. Имам предвид не физическото отделяне. Често физическото разстояние засилва връзката и родителите продължават да дърпат конците дори от хиляди километри.

Характеристиките на здравото семейство според терапевта Вирджиния Сатир са:

  • всеки член се чувства добре със себе си, а не само в изпълнението на роля (майка, баща, брат, сестра);
  • комуникацията е свободна и всеки може да изкаже мислите и чувствата си;
  • правилата са гъвкави, разбираеми и приети от всички членове на семейството;
  • контактите с външната среда са добри и пълноценни.

Когато в такова семейство децата пораснат, те свободно могат да го напуснат и да заживеят отделен, самостоятелен живот, да създадат ново семейство. „… ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът“, пише в Библията. Дори да не създадат свое семейство, зрелите здрави хора се чувстват сбободни в оставянето на родителското семейство и живеят в мир със себе си.

Когато обаче излитането от гнездото е съпроводено с чувството на вина и страх от разочарование, тези емоции продължават и по-нататък в живота.

Какво задържа децата в гнездото? Невидимите правила. Видимите могат да се оспорват, но поне са ясни: „Бъди на всеки празник у дома“ или „Не противоречи на родителите си“. Когато са видими, когато пораснем, ние имаме възможност да ги оспорваме. Но невидимите изискват сляпо подчинение. Те съществуват на подсъзнателно ниво. „Не бъди по-успешен от баща си“, „Не се показвай по-щастлива от нас“, „Винаги ще имаш нужда от нас“, „Не ни напускай“. Неподчинението на семейните правила би означавало предателство. И ние сме лоялни, дори когато невидимите правила ни водят до самоунищожително поведение.

В семейства, където индивидуалността е била заклеймявана, израстват деца, които по-късно често са зависими от нечие одобрение, и животът им преминава в търсене на потвърждение след потвърждение – от шеф, приятел, съпруг или любовник. Такива деца остават под родителското крило. Когато родителите са властни и контролиращи, те се усещат застрашени от желанието на детето за собствен отделен живот и смятат отделянето за наказание за себе си. Ако порасналото вече дете има собствено семейство, те го карат да избира между тях и него. Детето заплаща всеки опит да получи някакъв контрол върху собствения си живот с вина, потиснат гняв и дълбоко чувство за нелоялност.

Много хора се заблуждават, че смъртта на властния родител означава свобода, но психологическата пъпна връв се простира дори от гроба.

Когато родителите са контролиращи по-крайни, принудителни, внушаващи вина или емоционално осакатяващи начини, реакцията е или примиряване, или бунт. И двете реакции забраняват психологическото разграничаване. Възрастното дете на властни родители е лишено от сила, със замъглена идентичност, не може да се изживява като отделна личност, не разграничава собтвените си потребности от тези на родителите си.

Има начин да се справим с невидимите правила и да ги променим. Но за да ги променим, трябва първо да ги осъзнаем.

Отлитането от гнездото не означава пълно откъсване от родителите. Да сте автономна личност означава, че убежденията, чувствата и поведението ви не зависят от родителите ви, както и от някoй друг. Ще има дискомфорт, ако родителите ви са на друго мнение, но това няма да ви накара да се променяте заради тях. Най-важното е да имате свободата на избора да се съгласявате или не с тях. Емоционалната независимост означава, че можете да бъдете самостоятелна личност и да сте част от семейството.