Текст: д-р Ивайло Богомилов, ендокринолог в МЦ „Св. Георги Софийски"- ДКЦ-ВМА-София и МЦ „Каса Медика"
Снимка: www.pexels.com
Бреме. Стигма. Затвор. Болест. Да, килограмите са всичко това. А битката с тях често е изтощителна, самотна и неравна. И не се печели с глад.
Кога килограмите се превръщат в диагноза? И защо метаболитният синдром не е болест, но пък се лекува до живот? Разговаряме с ендокринолога д-р Ивайло Богомилов. Завършилият с отличие през 2016 г. млад лекар е специализирал „Ендокринология и болести на обмяната“ в едноименната клиника на Военномедицинска академия (ВМА) в столицата и е докторант в катедра „Фармакология и токсикология“ на Медицински университет-София. Днес д-р Богомилов е част от екипа на МЦ „Св. Георги Софийски“-ДКЦ-ВМА-София и МЦ „Каса Медика“.
През годините е председател на Асоциацията на обединените европейски студенти (AEGEE-Sofia) и зам.-председател на Национален младежки форум. През 2019-а става ръководител на доброволците във ВМА, помагащи за овладяване на пандемията от COVID-19. От 2021 г. е зам.-председател на младежката секция на Столичната колегия към БЛС.
„Метаболитният синдром е съвкупност от взаимосвързани признаци и болестни състояния, които – поради ясната си връзка с метаболизма – са обединени под една обща „шапка“. Дали сам по себе си може да се нарече болест? Според класическото медицинско определение – не. Метаболитният синдром е състояние, което увеличава риска от развитие на захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания – водещи причини за влошено качеството на живот и смъртност в България“, разяснява д-р Ивайло Богомилов.
Над 60% от българите са с проблемно тегло
Колко българи живеят в „капана“ му? „Трудно може да определим точно, защото за поставянето на тази диагноза са необходими специфичен набор от изследвания и насоченост от страна на лекаря да търси специфичните критерии за метаболитен синдром, което често в практиката не се случва. Това, което обаче със сигурност е видно от всички статистики е, че честотата на това състояние расте и до голяма степен корелира с тази на затлъстяването“, признава ендокринологът. А тук числата са повече от тревожни.
„С наднормено тегло или затлъстяване са 61.7% от българите, показват данни на Световната здравна организация (СЗО). В тази категория влизат всички хора над 18 години“, алармира специалистът от МЦ „Св. Георги Софийски“ и „Каса Медика“. И обяснява, че индекс на телесна маса (ИТМ) по-голям от 25 се определя като наднормено тегло, а над 30 – като затлъстяване, като ИТМ се формира от теглото на човек в килограми, разделено на ръста му в метри на квадрат. „25.3% от българите са със затлъстяване, според СЗО, като процентът според родната статистика е над 35%. Следователно, би било много вероятно честотата на метаболитния синдром в България да се движи между 30-40%“, допуска д-р Богомилов.
„Епидемия“ и сред децата
Притеснителни са данните и за детското затлъстяване. „То е все по-сериозен проблем както в развитите, така и в развиващите се страни и честотата му в световен мащаб е нараснала с около 40% само за последните 30 г. В България около 20-30% от децата са с наднормено тегло или затлъстяване, като процентите всяка година растат. Дали те са с метаболитен синдром е по-сложен въпрос – поради компенсаторните механизми, които има младият организъм. Но по-важното е, че тези деца ще станат възрастни със сериозен риск от метаболитни нарушения, които ще могат да се контролират все по-трудно поради ранното началото на болестния процес“, признава ендокринологът.
Кога светва „червената лампичка“?
Как се изявява метаболитният синдром и кои са типичните му белези? Д-р Богомилов припомня, че през 2010 г. работна група към Българския институт „Метаболитен синдром” (БИМС) е изготвила национален консенсус, който предлага следните критерии за поставяне на диагнозата, които следват и световните препоръки:
„Според БИМС се изисква наличието на поне 3 от горепосочените критерии, за да се приеме наличие метаболитен синдром“, уточнява ендокринологът.
И стигмата забавя лечението
Д-р Богомилов коментира и кои са задължителните диагностични процедури при пациенти с един или няколко от компонентите на метаболитния синдром, а именно:
„За реалната практика е важно всеки пациент с данни за високостепенно затлъстяване, рязко наддаване на телесно тегло през последните няколко месеца/години, данни за синдром на поликистозните яйчници при жени, еректилна дисфункция при мъже или при гранични стойности на кръвната захар на гладно, ранна есенциална хипертония или дислипидемия да се насоча към специалист“, подчертава специалистът от МЦ „Св. Георги Софийски“ и „Каса Медика“.
„Разбира се, поради високата честота на тези заболявания и стигмата, че затлъстяването е единствено и само по вина на пациента, късно се диагностицират хората с метаболитен синдром и късно започва тяхното лечение“, откровен е ендокринологът.
Генетика vs. епигенетика
И тук идва резонният въпрос – „болест на презадоволения човек“ ли е метаболитният синдром? „Със сигурност пряко корелира със затлъстяването и неправилния режим на хранене и физическа активност. Така че, донякъде може да се каже, че е „болест на презадоволения човек“, смята д-р Богомилов. Както и всяко друго заболяване, генетичните фактори и фамилна предразположеност също играят роля.
„Напоследък се говори и за епигенетични промени, които се натрупват в нашите генни последователности при неправилния начин на живот – като дори да не са били изявени в поколенията до този момент, се появяват в следващите. Именно тези епидемични промени са едно от обясненията за ръста на пациенти с метаболитни заболявания, със затлъстяване и захарен диабет тип 2“, разкрива още ендокринологът.
Бъдете нащрек при диабет в рода
Д-р Богомилов обръща специално внимание на хората, които са с най-сериозен риск от развитие на синдрома. „Пациентите с ясна фамилна анамнеза за диабет тип 2 (известен сред обществото като „възрастов тип“ или „инсулинонезависим“) са сред онези, които следва да проверяват поне веднъж всяка година своята кръвна захар и да се изследват за метаболитен синдром. Същото важи за хората с данни за ранна есенциална артериална хипертония и дислипидемия“, подчертава ендокринологът.
„Жените с гестационен диабет или със синдром на поликистозни яйчници също трябва да бъдат взети под внимание, когато се говори за профилактика и ранно диагностициране. Накрая, но не на последно място, пациентите със затлъстяване са тези, които трябва да бъдат в групата, която да се наблюдава от медицинските специалисти и при която да се търсят критериите за метаболитен синдром“, убеден е младият специалист.
Поразява „от глава до пети“
Какви усложнения води след себе си синдромът? „В своето определение той включва възможност за диабет тип 2 и сърдечнoсъдово заболяване – артериална хипертония, като част от критериите за него. Въпросът е, че всички тези заболявания, комбинирани в една обща основа, наречена „метаболитен синдром“, определят големия риск от тежко протичащ диабет тип 2 и повишен риск за големи сърдечно-съдови инциденти – инфаркт, инсулт или периферна сърдечно-съдова болест“, алармира д-р Богомилов.
Ендокринологът допълва, че не бива да се подценява и заплахата за малките кръвоносни съдове, периферните нерви, опасността от засягане на очите, развитие на сънна апнея, ставни и психични проблеми, онкологични заболявания и много други болести. „Всичко това води до влошаване в качеството и продължителността на живот на пациентите с метаболитен синдром“, изтъква специалистът.
Хигиена на хранене вместо „вечна диета“
Ако килограмите са болест, то гладът ли е лекарството за нея? „Със сигурност правилният диетичен и физически режим е от ключово значение. Големият проблем идва оттам, че редукцията на телесното тегло става изключително сложен и многопластов процес. Самото затлъстяване и метаболитният синдром променят множество метаболитни процеси в организма. А когато тези нарушения се явят още в детска възраст, това става изключително труден за лечение и контролиране проблем“, споделя опита си д-р Богомилов.
„Именно по тази причина всички световни медицински организации, занимаващи се със затлъстяване, го определят като хронична болест със своите дългосрочни последствия за организма. Веднъж отключила се, тя следва да се лекува за цял живот“, признава ендокринологът. „Затова трябва да си дадем сметка, че строгите диети нямат особен ефект, а дори в някой случай вредят повече, т.е. първоначалната редукция на килограми често се възвръща, а дори понякога се качва и допълнително. Част от популярните днес хранителни режими, особено високомазните, водят до бърза редукция на тегло за сметка на влошаване на бъбречната функция, липидния метаболизъм и изразен йо-йо ефект в бъдеще“, не крие специалистът.
„Истината е, че няма вечна диета – има хигиена на хранене и хранителен режим, които би следвало да се спазват до живот. Най-простите съвети, като това храната да бъде балансирана, без добавени трансаминни маслени киселини или рафинирани захари (които изобилстват в бързите закуски и сладките изделия и чипсове в магазините), са един от най-важните; хранене три пъти на ден със задължителна закуска, балансиран обяд и ранна вечеря – са разковничето за добър и метаболизъм и поддържане на адекватно тегло“, подчертава д-р Богомилов.
Пандемията на новия век
„За съжаление, при нито едно заболяване не е измислено „вълшебно хапче“ или „вълшебен медикамент“ – ако хората бяха еднакви, медицината щеше да е наука, а не изкуство. Това, което обаче се промени като перспектива през последните години е осъзнаването, че затлъстяването и метаболитният синдром са хронични заболявания, влошаващи качество на живот на милиони хора в световен мащаб. Това влошено качество на живота води до огромни разходи на ниво здравни и социални системи, поради което през последните години все по-усилено се разработват достатъчно безопасни медикаменти за лечение на тези заболявания“, коментира ендокринологът.
„Ако говорим за затлъстяване, в световен мащаб навлизат все по-нови и нови препарати с добър ефект и относително малък брой странични ефекти. Медикаменти, които помагат на пациентите да преодолеят онзи порочен кръг на метаболитна декомпенсация, който се е случил в годините назад и да успеят и със собствени усилия да редуцират тегло и да постигнат балансиран режим на хранене“, дава надежда специалистът. „Разбира се, тази редукция на тегло помага и на хората с разгърнат метаболитен синдром, но при тях е важен и контролът на останалите рискови фактори като дислипидемия, хипертония, нарушена гликемия. Именно поради това е важно всеки пациент да бъде оценен комплексно и да бъде лекува правилно, със съвременните възможности на медицината“, категоричен е ендокринологът.
„Все пак не бива да се забравя, че затлъстяването и метаболитният синдром са хронични заболявания и дори да не са пандемията на XX век или да не се превърнат в тази на XXI век, те ще бъдат пандемията на новото столетие”, е посланието на д-р Ивайло Богомилов.
В „морето“ на бариатричната хирургия
„Вълшебно хапче“ в битката с килограмите няма. Но в последните години и „скалпелът“ дава шанс на част от пациентите да излязат от „омагьосания кръг“. „Бариатричната хирургия е едно ново „море“, което тепърва ще навлиза в медицинското битие. Най-просто, този тип лечение е за пациентите с високостепенно затлъстяване с ИТМ над 35 кг/м2 или при такива със затлъстяване и недобре контролирано придружаващо заболяване като артериална хипертония или захарен диабет, въпреки адекватната и максимална терапия, която приемат за тях“, обяснява д-р Ивайло Богомилов.
Обикновено към операция се прибягва, когато всички други опити за отслабване или контрол на метаболитните и сърдечно-съдовите заболявания са били неуспешни. „Ако се говори за редукция на телесно тегло, бариатричната хирургия има изумителен ефект. Понякога за година могат да се свалят дори до 40-50 кг. След подобен тип интервенция пациентите често намаляват и броя на медикаментите, използвани за лечение на диабет или хипертония, като се вижда положителен ефект върху кардиометаболитния статус“, разкрива ендокринологът.
„Проблемът на този тип процедури са високата цена, режимът и проследяването след извършването на хирургичната намеса. Пациентите след бариатрична хирургия би следвало правилно да бъдат заместени що се касае до дефицити на витамини, микро- и макронутриети и да бъдат правилно профилактирани. А при необходимост – насочени към психолози и психиатри, защото много честно при тях се наблюдават различни видове депресивни състояния или отключване на зависимости (пациентите споделят, че сменят удоволствието от храненето с алкохол, хазарт и друго, носещо удоволствие преживяване).
Това ще става все по-важен проблем, затова правилният подход, подготовката на пациентите преди бариатрична хирургия и доброто им проследяване след интервенция са важна за цялостния резултат“, изтъква д-р Богомилов.
