Текст: Олга Георгиева
„Аз съм татарин мюсюлманин, а жена ми е християнка. Децата ни ще си изберат сами религия, когато пораснат“ – казва русият и синеок шофьор на такси, който ме кара към пешеходната улица „Бауман“ и Часовника на влюбените. Казан е добър пример за живот в разбирателство на мюсюлмани и християни от над 101 националности – основните етнически групи са татари, руснаци, чуваши, удмурти, украинци, башкири. В Средното Поволжие преобладават татарите, но техни предци са древните български племена. Казан е столицата на Татарстан и един от 13-те най-големи града на Русия с население над 1 милион души. Хората тук тачат древните си български корени и ни се радват, когато кажем, че сме от България. От слънчева България, както я наричат те.
Този град е особено красив нощем. Прекрасно осветен, просторен, с две големи реки – Волга и Казанка, с модерни и исторически сгради, с големи спортни комплекси и стадиони. Но най-силно впечатляват светлините на казанския кремъл, осветените в зелено приказни тюркоазеносини минарета На „Кул Шариф“ и жълто-лилавият дом на семейството с формата на казан.
Историята
През VII в. хан Кубрат обединява прабългарите и сродните им племена в обща държава, но Стара Велика България съществувала и преди това. Намирала се в зоната на Северното Причерноморие (днешна Украйна и Южна Русия). Неслучайно е наричана Велика от византийските автори. Всички знаем от историята как хан Кубрат дал на петимата си синове Бат Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер заръка да не се разделят, защото са по-силни заедно – която те не спазили. Около 660 г. Котраг създал на североизток Волжка България, една от най-ранните феодални държави в Европа. Тя станала независима в края на IX в. Тогава нейна столица била Велики Булгар, а волжките българи разширили владенията си и приели за официална религия исляма. Волжка България просъществувала до XIII век, когато била разрушена от монголо-татарите и станала част от Златната орда.
Настояще
През 2005 г. се отбелязва тържествено 1000-годишнината от основаването на Казан. Днес Казан е модерен град, голям колкото София, но с добре асфалтирани широки булеварди, магистрали и улици, нови постройки и реставрирани стари сгради. Сърцето му е старата част с пешеходната улица „Бауман“, която започва от подножието на хълма на Казанския кремъл и свършва до площада с Часовника на влюбените. На нея се намират частни домове и обществени постройки с много история, приятни кафенета и магазини за сувенири. Архитектурата е хаотична смесица от стилове, но точно тя придава неповторим чар на улицата. На нея се намира и една особена каменна пирамидка, която хората наричат „пъпа на татарските земи“ – нулевият километър на Казан. По продължение на цялата пешеходна има причудливи статуи и фонтани със сюжети от приказките, а в края й – камбанария, най-високата сграда от старинната част на града. Официалните езици в Казан и в цял Татарстан са руски и татарски, но постепенно татарският се забравя от новите поколения – на татарски се говори само вкъщи с по-възрастните. Не е задължителен дори в училище, но ще го видите изписан навсякъде, заедно с руския. Като звучене наподобява малко на турския език, а казанците твърдят, че могат да се разбират на татарски с турци. В Казан и Набережние Челни (на 240 км от Казан) живеят и работят много чужденци, привлечени от бурното развитие на индустрията: електроенергетика, строителство, преработваща и нефтохимическа промишленост. В Набережние Челни се произвежда прочутият КАМАЗ, тук са преместили заводите си и голяма част от западноевропейските производители на автомобили.
Кухня и култура
Наблюдавам фините черти и прекрасните обноски на младата сервитьорка, облечена в национална носия в ресторанта с традиционна татарска кухня. Заговаряме се за град Булгар и българските корени (да, тя знае и се гордее с тях!), за най-типичните им ястия – печивата, многобройните сладки и солени тестени изделия. Татарската кухня се основава на етническите традиции на древните българи, но е повлияна много от руската и от кухните на народите от Средна Азия. От периода на Волжка България са останали катъкът и кавърмата, от китайската кухня са заимствани пелмените и чаят, от узбекската – халвата и шербетът. Толкова много искам да науча за Казан, че чак се смущавам, че й задавам толкова много въпроси. Защо Казан се казва така? – Защото прислужницата на хана изпуснала един казан в реката, когато били отседнали на бивак до река Казанка. Ханът кръстил и града, и реката така. Затова ли домът за бракосъчетания е с формата на казан? – Да, да, точно така! Защо навсякъде виждаме прекрасния тюркоазеносин цвят? – Защото това е цветът на Казан! Казан е един наистина много пъстър и особен град, който не прилича на никой друг в цяла Русия. Няма да ни остане време да разгледаме всичките му музеи и галерии, но ще отидем да видим неговия символ – Казанския кремъл.
Казанският кремъл
Изграден от камък и тухли, Казанският кремъл на брега на река Казанка бил една от най-непристъпните крепости в Русия. Стените и кулите му са построени по заповед на Иван Грозни до 1562 г. В архитектурния комплекс, обграден от крепостните стени, съжителстват паметници на две основни религии: ислям и християнство. От православните са се съхранили Благовещенската катедрала и Дворцовата църква, от мюсюлманските – възстановената от 1997 до 2005 г. джамия „Кул Шариф“. Тук се намират и Губернаторският дворец, и множество музеи. Наречена на мюсюлманския богослов и просветител Кул Шариф от епохата на Казанското ханство, тази джамия е изумително красива както отвън, така и като интериор. Тя пресъздава разрушената преди много векове джамия „Ал Кабир“ в гр. Булгар. Архитектурната й форма се асоциира и с казанската шапка – короната на казанските ханове, откарана в Москва след падането на Казан. В оформлението на сградата доминират мотиви на лалета – древнобългарски символ на възраждането и просперитета.
Храмът на всички религии
В Казан се намира още един уникален архитектурен комплекс – Храмът на всички религии. Ярките му куполи приказно изпъкват на фона на р. Волга в покрайнините на града. Строителството му започва през 1994 г. по идея и със средства на твореца Илдар Мансавеевич Ханов. Той съвместява православна и католическа църква, мюсюлманска джамия, еврейска синагога, будистки храм, китайска пагода и знакови елементи от различни религии по света, включително на изчезнали цивилизации. Те са само архитектурни паметници, в тях не се изпълняват религиозни обреди и служби. Но посланието на оригиналния проект е едно: всички можем да живеем заедно в мир!