Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог
Безизходност, затруднение, усложнение, безнадеждност, отчаяние, задънена улица, омагьосан кръг – все определения на онова състояние на невъзможност да продължиш, което повечето хора в един или друг момент са изпитвали в живота си. Как се справяме с него?
Сполетял ни е фалит, зарязал ни е любимият, открили са ни нелечима болест, останали сме сами, бърнаут… с две думи – оказали сме се в безизходна ситуация. Дали наистина е така? Когато човек припознава смисъла на живота си в материалното благополучие в такива критични ситуации, остава с усещането, че е загубил смисъла на живота си. Но ако въпреки страданието или именно заради него се открие смисъл, ще установим, че безизходна ситуация няма, а състоянието ни се определя по-скоро от състоянието на ума, отколкото от външни събития.
Според Виктор Франкъл (основател на логотерапията) човешкият потенциал позволява:
1) да се превърне страданието в човешко постижение и завоевание;
2) да се извлече от вината възможност за промяна на човека към по-добро;
3) да се извлече от преходността на живота стимул за извършване на отговорни действия. Идеята е да преобразим дори отрицателните аспекти в живота ни като нещо творческо и градивно.
Безизходността е усещане или състояние на несигурност и обезсърчаване, което произлиза от стремежа ни да постигнем нещо желано, но без успех. Усещаме се безнадеждно блокирани. Това са тежките кризи, от които човек не е в състояние сам да намери изход и не е достигнал до извода, че трябва да потърси помощ и подкрепа. Но когато те помете вълната на болката, е лесно да изпаднеш в отчаяние, не виждайки изход. Добре е да усвоим умението да разпознаваме ситуациите, в които имаме нужда от външна помощ.
Понякога близките могат да ни мотивират да я потърсим. А дали ние изобщо можем да си помогнем, въпреки самотата, проблемите и безизходицата? Да, ако успеем да насочим мислите си към смисъла на случващото се, към живота във всичките му проявления, към възходите и паденията. Какво бих-те посъветвали хора в „безнадеждна“ ситуация? Да потърсят помощ, нищо повече. Може да им се помогне.
Има приказка, която вярвам всеки знае – „Неволята“. Както и момчетата от приказката, които викали неволята, но в крайна сметка сами си поправили колата, ако се замислите, ще разберете едно важно правило. Има начин да се справите с него, стига да повикате неволята. Вижда се, че две са стъпките, които трябва да се предприемат: търсиш помощ и се осланяш и на себе си, защото основната работа я върши всеки сам. Неволята е нашето усилие за промяна. Не искам да кажа, че всяко нещо трябва да вършим сами, защото има ситуации в живота ни, когато не можем или поне по-дълго време ще ни отнеме да се справим сами. Тогава непременно трябва да потърсим квалифицирана помощ. Само барон Мюнхаузен може да се извади сам за косата. Ние, останалите, имаме свободата, отговорността и възможността да потърсим специалист.
Виждали ли сте хамстер, който до пълно изтощение, до припадък се върти, без да знае как да спре въртележката? А трябва само да погледне встрани, за да слезе от нея! Точно това ни се случва понякога – зацикляме в една ситуация, решавайки, че е без изход, и притиснати от времето, все бързаме… бързаме. Необходимо ни е време, за да намерим решение, без да отхвърляме нито едно. Понякога трябва помощ, поглед отстрани. В крайна сметка, от улица без изход винаги има един очевиден – поне да се върнеш назад.