Важно е да се различава опасното от безопасното

д-р Радмила Косич, педиатър

Нарушенията при кървенето и кръвосъсирването в детска възраст са редки и най-често са наследствени, откриват се ранен етап, когато раните на детето зарастват бавно, с по-големи загуби на кръв при най-малките наранявания или се появяват  хематоми (синини) на неочаквани места и в голям брой.

Във всеки момент в тялото ни се образуват малки ранички на кръвоносните съдове и околната тъкан.  За щастие съществува сложен механизъм, който спира кръвотечението и възстановява нараненото място. Този процес е невидим за нас, докато не се нараним и видим кървенето, тогава можем да следим процеса на спонтанното кръвоспиране и зарастване на раната. Сложният механизъм на кръвосъсирването започва след нараняване на вътрешността на кръвоносния съд. Вследствие на поредица от каскадно активирани реакции се извършва коаголация (съсирване), на мястото на раната се появява съсирек, който спира по-нататъшната загуба на кръв. Съсирекът, пронизан от гъста белтъчна мрежа от нишки, започва да възстановява наранения кръвоносен съд. В същото време се активира процес, който разтваря създадения тромб, за да се възвърне нормалното кръвообращение.

Нарушенията при кървенето и кръвосъсирването в детска възраст са редки и най-често са наследствени. Те се откриват ранен етап, когато раните на детето зарастват бавно, кървят дълго при най-лекото нараняване или се появяват голям брой хематоми на неочаквани места. Това винаги изисква основно изследване на кръвната картина и функцията на всички органи, участващи в кървенето и кръвосъсирването. За щастие кървенето при децата най-често е безопасно, защото повечето от видове му могат да се лекуват и в домашни условия.

НАРАНЯВАНИЯТА са убедително най-честата причина за кръвоизлив. Макар че всяко дете, като и майка му, не обичат да гледат раната, изтичането на кръвта от нея е полезно, защото се отстраняват бактериите и чуждите тела. Забавянето на кървенето може да се постигне като раната се притисне с кърпичка или чист пешкир. В домашни условия тя може да се промие с трипроцентова кислородна вода, а след това да се превърже с бинт. Не промивайте дълго външните рани с вода или със спирт, защото ще попречите спонтанно да се активират механизмите на ,,репариране” на наранения кръвоносен съд. Ако не сте сигурни дали раната не изисква хирургическа намеса, заведете детето на педиатър или хирург. Ако от нея тече обилно кръв в ритъма на сърдечната дейност, вероятно е прекъснат по-голям кръвоносен съд. Такова кървене не може да се спре в домашни условия, защото е опасно. Притиснете силно нараненото място и потърсете спешно професионална помощ. След това се консултирайте с педиатър за ваксиниране против тетанус.

КЪРВЕНЕТО ОТ НОСА може да е последица от удар и тогава главата трябва да се прегледа от лекар, който да установи евентуални травми на костите около носа. Необилно кървене може да се появи заради настинка или когато детето има навик да бърка в носа си. Във всяка ноздра има малък венозен възел, който лежи плитко в лигавицата. Раздразнената от вирусите лигавица по време на настинка често не може да защити тези кръвоносни съдове и се появява спонтанно кървене от едната или по-рядко едновременно от двете ноздри. То е краткотрайно и спира бързо. Детето трябва да наведе главата си напред и да притиска с пръст ноздрата си около две минути. Ако наведе главата си назад, съществува възможност да глътне по-голямо количество кръв, което може да предизвика гадене и повръщане. Носът не трябва да се промива вътрешно, нито да се издухва в следващите няколко часа.

Някои деца имат по-чести кръвоизливи отколкото други. Ако те се повтарят, заведете детето на педиатър, който ще анализира резултатите от кръвната картина и коагулацията. Необходимо е и да се измери кръвното налягане на детето и да му се даде направление за преглед при специалист уши, нос и гърло. Ако се установи наличието на вродено увеличаване на венозния възел, който кърви, може да се наложи оперативното му отстраняване. Препоръчва се приемането на по-големи дози на витамин С, който укрепва кръвоносните съдове. Не се препоръчват препаратите ибупрофен и ацетилсалицилова киселина, защото удължават  кървенето. Контролирайте времето на употреба на вазоконстрикторни капки за нос, защото тяхното по-продължително приемане може трайно да увреди лигавицата на носа и да провокира кървене.

ХЕМАТЕМЕЗАТА (повръщане на кръв) и МЕЛЕНАТА (тъмна кръв в изпражненията) са симтоми за кървене от долните части на храносмилната система. ХЕМАТОХЕЗИЯТА е появяване на светлочервена свежа кръв от долните части на червата. Всяко кървене от храносмилателната система трябва да се приеме сериозно и по време на разговора с родителите да се установи следното:

– Дали изобщо става дума за кървене или детето е яло цвекло, боровинки, малини или някоя друга храна, която оцветява изпражненията в червено или черно;
– Взема ли детето някои препарати с желязо за лекуване на анемия, защото тогава появата на черни изпражнения е нормална;
–  Дали детето е имало кървене през носа или е вадило зъб, може би в този случай е повърнало глътнатата кръв;
– Има ли кърмачката ранички на зърната си и при кърмене бебето да е глътнало малко количество кръв;
– Дали детето има запек, след който се появява кръв;
– Дали детето е пило лекарства, които продължават времето на кървене;
– Съществуват ли индикатори, които показват, че има кървене и на други места (синини на неочаквани места, които не са от травма);
– Дали кървенето е придружено от болки, повръщане и повишена температура.

Ако изключим безопасните причини за появяването на кръв, при всички останали случаи ще бъде необходим подробен клиничен преглед, лабораторен анализ и хирургичен преглед, защото съществуват болести и състояния, изискващи спешна намеса.

КЪРВЕНЕТО винаги предизвиква безпокойство при родителите и по-големите деца. Всеки педиатър е срещал загрижена майка, която е видяла ,,кървави нишки” (те се предизвикват от бактерията Campylobacter и се лекуват лесно) в изпражненията на детето си, или то е повърнало по-голямо количество кръв след операция на сливиците, или пък не иска да седне на гърнето, защото е видяло кръв на тоалетната хартия. Причините за кървенето в детската възраст са многобройни, но за щастие най-често са безопасни и не изискват лечение. Ако кървенето се появява като резултат от тежко заболяване или висока температура, е необходим интензивен надзор. Детските хемато-онколози и хирурзи разполагат с редица лабораторни тестове и методи за диагностика, с помощта на които установяват естеството на кървенето в детската възраст.