[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1630327967082{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

Изолацията на заразно болни е позната на човечеството още от библейски времена. От XIV век започва да се използва като превантивна мярка срещу чумата и други зарази.

През 1448г. Венецианският сенат въвежда термина „карантина“ – четиридесет дни, определени за изолация на всички кораби и екипажи, идващи от засегнати от чума райони.

Едва ли някой от нас е предполагал, че ще се наложи в наше време да разберем какво са карантина и изолация. През 2020 г. призивът „Остани си вкъщи“ обиколи целия свят с цел да се ограничи разпространението на Covid-19.

Той касаеше не само хората със симптоми и тези, които са били в контакт с тях, но и всички останали, особено в големите градове на планетата. Сега, въпреки голямата полемика, човечеството възлага надежди на ваксините да спрат цикъла на „отваряния“ и „затваряния“ и последиците от тях върху обществото, икономиката и човешката психика.

В историята терминът „карантина“ е означавал изолиране на лица, които може да са били изложени на инфекциозен агент, но нямат диагноза, за да се избегне предаването на инфекция. А терминът „изолация“ се е отнасял до мярката, на която са подлагани потвърдени пациенти с инфекциозно заболяване, с цел да се предпазят здравите. Ясно е, че това, което преживяваме сега, няма съвсем точен аналог. Но нека се поровим в миналото.

В древността

Най-старите форми на изолация на заразни пациенти датират от времето на древна Месопотамия. Пример за това е открит в писмата на царя на града държава Мари (днешна Сирия) Зимри-Лим, живял през XVIII век пр.н.е. Сведения има и в третата книга от Библията, Левит.

Съгласно закона, тези, които са имали или са били заподозрени, че имат заразна болест, са били поставяни под „карантина“. При съмнения за проказа се изисквал седемдневен период на изолация, включваща хора, дрехи, предмети или домове.

В Средновековието

Препоръки за карантина на пациенти с инфекциозни заболявания, особено туберкулоза, се намират в писанията на персийския лекар Авицена (Ибн Сина). Между 706 и 707 г. шестият омейядски халиф Ал-Уалид I построява първата болница в Дамаск и издава заповед за изолиране на заразените с проказа от други пациенти в болницата.

Това продължава до 1431 г., когато османците построяват самостоятелна болница за проказа в Одрин. Случаи на карантина има в целия мюсюлмански свят, понякога става дума за доброволна общностна карантина. Между 1348 и 1359 г. чумата покосява средновековна Европа, около 30% от населението ú измира, засегната е и Азия.

Държавите започват да налагат мерки за ограничаване, за да се справят с повтарящите се епидемии. Според един документ от 1377 г. преди да влязат в града държава Рагуза в Далмация (днешен Дубровник), новодошлите трябвало да прекарат 30 дни на ограничено място (първоначално близки острови) в очакване дали симптомите на чумата ще се развият. След 71 години Венецианският сенат ще удължи периода на изчакване до 40 дни (quarantena), което се оказва ефективна формула за справяне с огнищата на „черната смърт“.

Дубровник е първият град в Европа, в който се създават карантинни обекти като Лазаретос, където пристигащият корабен персонал се задържа до 40 дни. Днес се счита, че бубонната чума е имала 37-дневен период от заразяване до смърт. През 1403 г. и Венеция отваря лазарет на малък остров, през 1467 г. Генуа следва нейния пример, а през 1476 г. старата болница за прокажени в Марсилия е превърната в чумна болница.

Англичаните въвеждат същите мерки като Средиземноморските пристанища в търговията си с Югозападна Азия и Северна Африка.

В по-ново време

В края на XVIII в. и началото на XIX в. епидемиите от жълта треска поразяват Северна Америка. През XIX в. продължават епидемиите от холера и едра шарка, а чумата вилнее отново в Хонолулу и Сан Франциско от 1899 до 1901г.

През 1918 г. пандемията от испанския грип обхваща целия свят. И винаги правителствата разчитат на санитарния кордон като географска мярка за карантина и контрол на движението на хора във и извън засегнатите региони. Повечето западни страни налагат мерки като ограничаване и изолация, наблюдение и затваряне на училища, църкви, театри и публични събития.

Това, разбира се, води до повдигане на въпроса за гражданските права, особено когато става дума за периоди на дълга изолация. През 1969 г. екипажът на Apollo 11 (първите астронавти, посетили Луната) след завръщането си e поставен под карантина за три седмици в специална лаборатория. През 1972 г. епидемията от едра шарка в Косово и Белград в Югославия е овладяна чрез принудителна карантина и масова ваксинация.

През 1994 г. в Индия избухва чумна епидемия и много хора са поставени под карантина. В края на 2002 г. в южните части на Китай при епидемията от SARS (тежък остър респираторен синдром) хиляди китайци са карантинирани и са създадени контролни пунктове за измерване на температура. През 2014 г., когато смъртоносният вирус ебола засяга три западноафрикански държави – Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, милиони са поставени под масова карантина, за да се спре разпространението му.

Днес

В края на 2019 г. от Китай тръгва и се разпространява по цял свят пандемията от SARS-CoV-2, щам вирус, който причинява коронавирусната болест Covid-19. Китай въвежда най-голямата мярка за карантина, която някога е била организирана в една държава – в провинция Хубей са поставени под карантина около 60 милиона души.

Въпреки това през март 2020 г. около 3 милиарда души са затворени по домовете си, за да се предотврати разпространението на вируса. Мерките срещу Covid-19 се прилагат в много държави с периоди на засилване и разхлабване. Днес светът все още е в обстановка на пандемия.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]