Понижава нивото на кръвна та захар

Проф. д-р Радиша Янчич

Cinnamomum zeylanicum Blume. (Lauraceae) – канела

Канелата има лечебни свойства, най-вече заради противогъбичното и антибактериално действие на етеричното масло (забавя развалянето на месото), затова не е изненадващо, че се използва като подправка за месни ястия в тропичния климатичен пояс. Тя е полезна за храносмилането, намалява подуването на корема, а поради наличието на танин се използва и за контрол на диарията в комбинация с други помощни средства, използвани за тази цел. Прилага се с хининова кора за предотвратяване на гадене и повръщане.

Най-новите изследвания показват, че канелата намалява нивото на кръвната захар и понижава кръвното налягане; всичко това хвърля нова светлина върху традиционната употреба на канелата като подправка и говори допълнително за потенциала на нейното приложение.

Канелата е известна още от древността. В древния Египет е била по-ценна от златото. Използвала се е за приготвяне на смеси за балсамиране и напитки. Римският император Нерон изгорил запасите от канела за една година на кладата за погребението на съпругата си. В Европа е донесена от кръстоносците и се добавяла в казаните за съчетаване на вкуса на месо и плодове. Наред с джинджифила, през Средновековието канелата е била една от основните подправки, а ябълковият пай с канела е стара рецепта, която датира още от онова време.

Използва се кора от канела, която се обелва от стъблото два до три пъти годишно и след това се оставя да ферментира през нощта, завита в кокосови рогозки. Използва се само нежното лико от вътрешната част. Десет такива тънки кори се увиват една в друга и се сушат най-напред на сянка, а след това на слънце.

Етеричното масло от канела се извлича чрез дестилиране на кората, има светложълт цвят и сладък и тръпчив вкус и мирис. В това масло най-голям дял имат фенилпропаноидите: канелен алдехид (65–80%), транс-канелена киселина (5–10%) и евгенол. Канелената кора съдържа кумарин, клей и танини (олигомерни проантоцианидини), които при сушенето се преобразуват частично във флобафени.

Канелата е подходяща за подправки и за сладки и пикантни ястия. Обикновено се използва при приготвяне на сладкиши, агнешко (Мароко), ястия с ориз, плодови компоти (от круши, ябълки), шоколадови десерти, хляб, както и за подобряване вкуса на вино, бира или чай.

Докато в Европа се използва канела на прах, в Индия тя се употребява основно цяла – навитите кори канела се пържат в горещо масло, докато не се развият (което е важно за освобождаване на аромата). След това топлината се отнема, като се добавят останалите продукти, като домати, кромид или йогурт. Канелената кора може да се отстрани от ястието преди сервиране, но може и да се остави като ароматна декорация. Що се отнася до канелата на прах, тя се добавя към ястието непосредствено преди сервиране, защото при по-дълго готвене става по-горчива. Тя влиза в състава на някои известни миксове от подправки, като северноиндийската гарам масала, кърито и арабския бахарат.