Текст: д-р Мариана кобер, интензивен терапевт
Анестезия (anaesthesia) e дума от гръцки произход и означава безчувственост. Днес този термин означава съвкупност от действия за обезболяване в медицинската практика при извършване на болезнени оперативни, лечебни и диагностични процедури. Всеки човек има различен праг на болка. Някои хора издържат, без да издадат и звук, а други не понасят и най-малкото неразположение. Анестезиолозите обаче успяват да премахнат страданието и понякога дори за кратко да освободят пациентите си от него.
Видът на упойката винаги се избира индивидуално според пациента и интервенцията, която предстои да се направи. За всеки анестезиолог е изключително важно да прецени с какъв пациент ще се срещне и коя анестезия е най-подходяща за него, така че на хирурга да се осигури възможност да оперира спокойно.
Има обща, регионална и комбинирана упойка. Пациентите се разделят на спешни и планови (такива, които имат насрочена дата и час на операция). Има и пациенти, които са обект на т.нар. еднодневна хирургия. При нея болният идва, оперират го и още на същия ден си тръгва. Тези случаи са подходящи за по-малки интервенции на пациенти без сериозни придружаващи заболявания. От моя опит като анестезиолог с частна операционна в Германия мога да кажа, че там от 20 години се оперира по този начин. През тези години, през които оперирахме около 3000 пациенти на година, имах много доволни и щастливи пациенти. Доволни от това, че имахме много по-личен контакт с тях, можехме да обърнем много повече внимание на всички и да им спестим престоя в болница, който на никого не е приятен. За съжаление този метод не е толкова разпространен у нас.
Когато говорим за обезболяване, започваме с преданестезиологична консултация. Тя е първият контакт между пациента и анестезиолога. По време на тази консултация анестезиолозите имат възможност да спечелят доверието на пациента, като същевременно получат пълна информация за неговото здравословно състояние. Дава се информация за самата анестезия, какво да очаква пациентът и какъв режим да спазва преди и след операцията.
При всички планови операции с пълна упойка пациентът не трябва да приема течности и никаква твърда храна 6 часа преди операцията. Празният стомах при операция предпазва от едно от най-страшните усложнения по време на упойка – аспирацията. Това е влизане на стомашно съдържание в белите дробове, защото хранопроводът и дихателната тръба се намират анатомично близо в гърлото. Всички мои пациенти спазваха това правило и никога не сме имали проблеми.
При консултацията с анестезиолога се съобщава и кои са придружаващите лекарства, напр. за кръвно и диабет, които по преценка на анестезиолога могат да се вземат преди операцията. Едва след пълния обстоен преглед анестезиологът определя каква ще бъде упойката. Не пропускайте да съобщите на анестезиолога за алергии към лекарства, храни или други вещества.
Днес има различни видове медикаменти, използвани за пълна упойка. Пълната упойка започва с инжекция (венозна анестезия) и чрез вдишване (инхалационна анестезия). Повечето съвременни методи включват прилагане и на двата вида упойки, като инхалационната има за цел да поддържа действието на венозната. За обща венозна анестезия се използват различни групи медикаменти – например барбитурати, бензодиазепини, опиоиди. В съвременната венозна анестезиология се използва най-често пропофол. Инхалационните анестетици са газове – кислород и двуазотен окис (райски газ) и течни анестетици, които се изпаряват и се подават към газовата смес. В зависимост от начина на подаване на анестетиците упойката се дели на маскова (газовата смес се подава посредством лицева маска), с ларингеална маска или интубационна упойка (в дихателните пътища се поставя тръба за подаване на газовата смес и за свързване на пациента към анестезиологичния апарат). Най-често използваната анестезия е балансираната. При нея се използват различни съчетания от венозни анестетици, газови смеси и мускулни релаксанти. Тази комбинация позволява да се избегнат страничните ефекти на всеки един от медикаментите чрез използване на няколко медикамента в по-малки дози.
Други видове анестезия са регионалните анестезии: контактната анестезия с лидокаин спрей, която се използва предимно в очната хирургия, инфилтративната анестезия, нервните блокади, спиналната анестезия и епидуралната (сегментна) анестезия. Друга част от общото обезболяване е седацията. Това е състояние, в което пациентът не е в обща анестезия, но е леко приспан и успокоен. Седацията е препоръчителна като допълнително действие при регионалните анестезии. Тя позволява пациентът да е буден, но спокоен и да не си спомня неприятните моменти.
Видът, дозата и състоянието на анестетиците се определят от анестезиолозите съобразно вида на операцията, продължителността ú, възрастта на пациента и придружаващите заболявания. Анестезията се обсъжда с пациента и се взема неговото информирано съгласие. Разбира се, упойките имат и странични ефекти. Всички анестетици, общи и регионални, имат ефект върху кръвното налягане и могат да го понижат или повишат. Всички анестетици и обезболяващи средства дават чувство на замаяност и на световъртеж. Затова е напълно противопоказано да се шофира и да се приема алкохол след обща анестезия. При по-дълги интервенции е добре да се постави временен уретрален катетър, за да не се нарушава моториката на пикочния мехур. Гадене или повръщане след пълна упойка е често явление, което със специални медикаменти бива бързо овладяно. Главоболието също придружава този вид анестезии, но то утихва след няколко часа и може добре да се овладее. Искам да успокоя всички пациенти, че в България честотата на усложнения, свързани с пунктирането на гръбначния стълб, като например увреждане на нерви, е съотносима със световната тенденция и е сравнително ниска.
Много важно е общуването на анестезиолога с пациента след събуждането му. Той трябва да се види и говори с пациента, трябва да го попита как се чувства, дали нещо го боли, дали му е студено, дали му стига въздух, дали може да си покаже езика, да повдигне главата си и да свие крайниците си. По този начин се проверява адекватността, възстановяването от анестезията, възстановяване от нервно-мускулния блок, остатъчният ефект от лекарствата и проходимостта на дихателните пътища. Поемането на течности след операцията, най-напред вода, а след това храна, се определя от анестезиолога в зависимост от състоянието на пациента и от вида операция.
Има много въпроси и митове, свързани с упойките. Все пак това е състояние, в което не можем да се контролираме и влияем. През това време ние оставяме живота си в ръцете на анестезиолога, като му оказваме голямо доверие. Анестезията определено натоварва организма, но е жизнено необходима, за да го защитим от болката при хирургичната интервенция. Но и целият ни живот е натоварване на организма – натоварваме го с нездравословна храна, алкохол, цигари, мръсен въздух. Нашият организъм обаче е създаден да поддържа равновесието в себе си и в околната среда. Предстоящата операция и анестезия не са едно от най-приятните преживявания, но може да се направи така, че да не са едно от най-страшните – като сме информирани и спазваме правилата на анестезиолозите.