На всички тези въпроси отговаря опитният специалист д-р Жулиета Христова, която е ръководител на Лабораторията по лекарствен терапевтичен мониторинг и клинична фармакология при УМБАЛ „Александровска“ и главен асистент в Катедрата по клинична лаборатория при Медицински университет-София.

Защо витамин D е толкова важен за здравето ни? „Основната му биологична роля е свързана с регулацията на калциево-фосфорната обмяна. Подпомага чревната абсорбция на калций и фосфор, като по този начин осигурява нормална костна минерализация“, обяснява д-р Жулиета Христова. И допълва, че според последните проучвания витамин D участва в регулацията на адреналинa, норадреналинa и допаминa, а също така предотвратява изчерпването на серотонина.

„По тази причина ниските му нива се свързват с повишен риск от развитие на депресивни състояния“, отбелязва ръководителят на Лабораторията по лекарствен терапевтичен мониторинг и клинична фармакология в „Александровска“.

Срещу вируси и тумори

Д-р Христова разкрива, че вече са натрупани достатъчно данни за връзката на витамин D с биосинтеза на репродуктивните хормони. „Документирана е и ролята му в превенцията и лечението на ракови заболявания чрез въздействие върху специфични растежни фактори, което води до потискане на клетъчната пролиферация, ангиогенезата и туморната инвазия и отключва диференциацията и апоптозата. Също така посредством специфични механизми понижава степента на възпалението, свързано с раковия процес, като в крайна сметка забавя туморния растеж“, коментира специалистът по клинична лаборатория.

„В процес на непрекъснато проучване е ролята на витамин D за вродения и придобития имунитет – доказано потиска автоагресията на имунната система и потенцира антибактериалната и антивирусната защита; благоприятства поддържането на хомеостазата на ендотелните клетки и сърдечната функция“, допълва д-р Христова. „Витамин D вероятно участва в поддържането на обмяната в тъканите на устната кухина, като осигурява защита срещу развитието на причинени от бактериална плака периодонтални заболявания“, не пропуска да спомене лекарката от „Александровска“.

Косопад и тревожност издават дефицита му

Щом витамин D е толкова важен за доброто ни здраве, то как ни „разболява“ недостигът му? „Дефицитът може да доведе до намаляване на костната плътност. Симптомите обикновено са неспецифични и включват болки в костите и ставите, умора, слабост. Постепенно се развива остеопороза и с напредване на състоянието се повишава многократно рискът от костни фрактури“, не крие д-р Христова.

„Като част от депресивните състояния, постпарталната (следродилна) депресия може да се обясни и с понижени нива на витамин D. Подобни наблюдения има и при пациенти с подагра, хронични травми на гръбначния стълб, инсулти и множествена склероза. Дефицитът на витамин D може да се свърже и с намален фертилитет при жени в репродуктивна възраст – във връзка с участието му в синтезата на половите хормони“, допълва ръководителят на Лабораторията по лекарствен терапевтичен мониторинг и клинична фармакология.

И изрежда някои от неспецифичните симптоми при дефицит, като: загуба на коса, безапетитие, безсъние, предразположение към чести инфекции, бавно заздравяване на рани, затлъстяване, тревожност.

Дали дефицитът на витамин D сам по себе си може да причини рак? „Отговорът е – не. Но в съчетание с други предразполагащи фактори, е възможно значително да повиши риска от развитие на някои видове злокачествени заболявания“, признава д-р Христова. Специалистът по клинична лаборатория допълва, че при понижени нива на „слънчевия витамин“ вирусните и бактериалните инфекции протичат по-тежко.

Каква доза ни е нужна?

Организмът ни синтезира витамин D под влиянието на UV лъчението върху кожата. „От изключително значение е къде живеем, защото, колкото повече се отдалечаваме от Екватора, толкова по-малко пряка слънчева светлина получаваме. При много от нас се налага приемането на добавки, съдържащи витамин D. Търговски достъпни са две форми: D2 и D3, като и двете могат да бъдат усвоени, но е доказано, че витамин D3 е биологично по-пълноценен за човека“, разкрива д-р Христова. И посочва какви дози са ни нужни:

• Новородени – при хранените с кърма през първата година стандартно се приемат по 400 IU дневно, тъй като е известно, че майчиното мляко е бедно на витамин D. Напълно логично адаптираните млека обичайно съдържат 400 IU/L. Така че новородени на адаптирана диета също се нуждаят от добавка, в случай че не консумират по 1 л адаптирано мляко дневно.
• По-големи деца и възрастни – дозата се определя индивидуално в зависимост от степента на недостатъчност и при всички случаи – от наличието или отсъствието на болестен процес. А дефицитът се определя чрез измерване на концентрацията на 25-хидроксивитамин D в кръвта.

Само 10 на сто идва от храната

Около 10 на сто – едва толкова от необходимото ни количество си набавяме чрез храната, обяснява д-р Христова. „Богати на витамин D са по-мазните риби (сьомга, пъстърва, тон, скумрия), консервираната херинга и сардините, яйчният жълтък, телешкият дроб. В търговската мрежа се намират и подсилени с витамин D продукти като мюсли, овесени ядки, краве мляко, бадемово и соево мляко, портокалов сок“, изрежда ги лекарката от „Александровска“.

Останалите близо 90% обаче трябва да си набавим или чрез естествен синтез, или чрез т.нар. заместителен прием. „Ако излагаме голяма повърхност от кожата си, поне горни и долни крайници на директна слънчева светлина 1 час на ден, ще синтезираме достатъчно витамин D. Съвременният начин на живот прави невъзможно последното и затова обичайно се налага заместителен прием в индивидуални дози, определени съобразно възрастта, теглото, здравословното състояние и специфичните нужди“, изтъква д-р Христова.

Допълнителният прием е ключов след менопаузата

Не бива да забравяме и друго – стареещата кожа все по-трудно участва в синтеза на витамин D, затова и по-възрастните трябва да се проследяват периодично. „Жените в постменопаузална възраст са специална група, при която, ако няма суплементация (заместителен прием), ниските нива на витамин D са стандарт във връзка с хормоналните промени, промените в диетата, начина на живот, телосложението, инсулиновата чувствителност и намалената физическа активност. При тях е особено подчертана връзката между понижението му, остеопорозата и метаболитния синдром“, обяснява специалистът по клинична лаборатория.

Ето защо навременното започване на заместителна терапия има ключово значение в няколко направления:

• Потиска секрецията на паратхормон, като по този начин предотвратява намалението на костната плътност.
• Понижава нивата на триглицериди, инсулин и HOMA-IR.
• Едновременното приемане на витамин D и калций може да редуцира абдоминалните мастни депозити, като трябва да се има предвид, че жените със затлъстяване се нуждаят от по-високи дози, за да нормализират циркулиращите нива на витамин D.
• При състояния като предиабет суплементацията води до повишаване на инсулиновата чувствителност.

Изследвайте се в края на лятото

„Проследяването и суплементацията са съществени за всички хора с автоимунни заболявания. Поради сложния механизъм на синтеза на активен витамин D с участието на различни органи и системи пациентите с чернодробни и бъбречни заболявания също са в риск от развитие на дефицитно състояние. Не по-малък е той и при хората с болест на Крон, улцерозен колит и цьолиакия – заболявания, които затрудняват абсорбцията“, подчертава д-р Христова.

Определя края на лятото като най-подходящо време за изследване на витамин D статуса. „Така може да се прецизира необходимостта от заместителния прием през есенно-зимния сезон и пролетта. В края на зимата или началото на пролетта пък, когато обичайно нативните стойности са най-ниски, тестуването показва ефекта от суплементацията“, уточнява д-р Христова.

Стойте по 10-15 минути на слънце

Можем ли да „наваксаме“ опасния дефицит – с добър режим и подходяща меню? „Повечето от храните, богати на витамин D, са достъпни целогодишно, което улеснява изготвянето на подходяща диета при лекостепенни дефицити. През летните месеци, когато целите ръце, долните крайници, лицето и деколтето са изложени на пряко слънчево греене, около 10-15  минути експозиция на ден се счита за достатъчна за синтеза на минималните необходими количества, без да е налице опасност от изгаряне на кожата“, коментира лекарката от „Александровска“.

„Лятото е идеалното време за набавяне на витамин D по естествен път, но този период съвсем не е достатъчен, за да подсигури потребностите за цялата година, особено при пациенти с повишени нужди“, признава обаче д-р Христова.

Можем ли да предозираме?

Прекаленият светец и Богу не е драг – дори когато говорим за витамин D. „Въпросът дали е възможно предозиране с витамин D все още остава спорен. И вероятно зависи от начина, по който си го набавяме. Когато човек, прекара цял ден на плажа, приема близо 20 000 IU и не се наблюдават признаци на предозиране. При други обстоятелства, когато витамин D се взема като добавка в особено големи дози, без да се следват лекарските препоръки, могат да възникнат редки усложнения – като повишени нива на калций в кръвта – и да се проявят симптоми от страна на бъбреците, сърцето, нестабилна походка и обърканост“, предупреждава на финала д-р Жулиета Христова.