Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
За всички ни стана ясно, че участваме не в спринт, а в маратон по оцеляване. Важно е да мобилизираме ресурсите си, за да издържим по-дълго.
Скорошно изследване на Института за психично здраве и развитие показва тенденция за покачване на тревожността и страха, свързани както със страха от заразяване, така и с неминуемите финансови затруднения.
Съвсем доскоро всеки имаше нещо, за което да се тревожи, преживявахме своите страдания, загуби и провали, имахме трудности. Но все пак вярвахме, че всичко ще е спокойно, предвидимо и някак подредено. Живеехме в сигурност без кой знае какви опасения за бъдещето. Всичко течеше гладко и без особени сътресения. Внезапно сякаш някой натисна пауза и животът ни се промени драстично!
В такива ситуации трудно приемаме реалността поради това, че психиката ни има ограничен капацитет да прави промени. А всяка промяна, дори и позитивна да е, предизвиква стрес. Какво да се каже за такава внезапна и драстична промяна, която рязко ни вади от коловоза на досегашния живот. И когато сме поставени в кризисни условия всяка реакция, макар да ни се струва не съвсем редна, всъщност е съвсем нормална. Нормално е да преекспонираме или подценяваме трудностите, да бъдем неадекватни.
Нормално е, когато сме под стрес да реагираме, използвайки кога по-първични, кога по-зрели защитни механизми. Повечето от тях са несъзнателни, но можем да усетим ефекта им. Това се случва, за да се предпазим от нараняващи мисли, чувства или действия.
Как го правим и как работят сега?
Ето някои защитни механизми:
- Отричане – „Неее, на мен няма да ми се случи! Аз имам високи вибрации и съм богоизбран. Няма да се заразя, а ако все пак стане, ще оздравея много бързо!” Или: „О, това е обикновен грип. Каква е тази глупава карантина!” Така омаловажаваме заплашващата ни ситуация и тя не е толкова страшна.
- Регресия – „Тези от щаба прекалиха с ограниченията! Не ме интересува, напук ще изляза!” Сваляме напрежението, връщайки се в тийнейджърския бунтарски период например. Реакциите ни са импулсивни, придружени понякога с агресивни действия срещу авторитети.
- Проекция – „Ей, как не предложиха адекватни мерки за справяне със заразата!” Тъй като самите ние не сме склонни да имаме зряло и отговорно поведение към карантината, го приписваме на властимащите. Така защитаваме собствените си импулси и качества, като ги приписваме на другите.
- Изместване – „Тази котка само ми се вре в краката и затова я ритнах!” или пък крещим на близките си. Когато не можем да изразим страха и гнева си по безопасен начин, го пренасочваме към нищо неподозиращ обект.
- Соматизация – „Напоследък все ме боли глава!” Реагираме с телесни симптоми.
И някои зрели защити:
- Хуморът – той ни позволява да приемаме по-леко и да сме по-толерантни към събития, предизвикващи силни емоции.
- Сублимация – „Сега, когато съм под карантина, имам възможност да използвам времето си за творчество, да насоча енергията си към нещо добро!” Така се обръщаме към високите човешки потребности – професионална и социална реализация, приобщаваме се към идеали и каузи.
- Алтруизъм – „Ще работя безвъзмездно, ще даря средства, ще съм доброволец!” Така изпитваме удовлетворение от това, че служим на други хора и сме полезни за общността.
Предизвикателствата пред психичната ни устойчивост сега са много – реалността, такава, каквато я познаваме, се срина много бързо и нямаме сигурност, застрашено е оцеляването ни, неопределено е бъдещето, неясно е колко време ще продължи извънредното положение. Тъй като нямаме план, нивото на несигурност е неимоверно високо. Онова, което може да помогне, е да намерим перспектива, да погледнем към бъдещето ясно, поставяйки си цели.
Колкото по-практични са целите и по-ясна визия имате към идващото време, толкова по-леко ще преминавате през трудностите, пренастройвайки ежедневието си спрямо новите условия. Моя приятелка, например, използва времето вкъщи, за да изработва подаръци за следващата Коледа.
Кризисната ситуация, в която сме сега, все пак има и добри страни:
- Събудената съпричастност – да помогнеш на друг човек, когато е в нужда, е полезно и за този, който получава помощта, и за този, който я предоставя.
- Повишена осъзнатост по отношение на отговорността ни както към личния живот и оцеляване, така и към оцеляването на другите и на планетата. В крайна сметка ние, човечеството, сме един организъм!
- Чувствителност към заобикалящата ни реалност, която бързо може да стане опасна за нас, и поради това обръщаме внимание на нашето оцеляване и това на близките ни в дългосрочен план.
- Насочване на вниманието към важността и грижата не само за физическото оцеляване, а и към психическото ни здраве. Не се колебайте да потърсите специалист за подкрепа!
- Социална свързаност – макар физически да сме отделени, се свързваме все по-често през социалните мрежи и платформи. Сега редовно пия кафе или вечерям онлайн с приятелки, виждам и говоря с хора, с които не бях във връзка от години.
Добра идея е да се обърнете към собствения си опит по отношение на това как сте се справяли със стресови ситуации в миналото. Спомнете си как сте се освобождавали от стреса и го направете и сега доколкото е възможно и приложимо. Разбира се, можете да се справите и сами, но ще ви коства повече време и ресурси.
Ако бедствието засяга дейности в ежедневието ви в продължение на няколко дни или седмици, не се колебайте да потърсите помощ. Потърсете подкрепа и когато имате приятел или близък, който се чувства нестабилен. Сега много психотерапевти работят безвъзмездно. Помнете това не е спринт, а маратон. Нужна ни е издръжливост и психологическа устойчивост!