Тескт: д-р Петя Янкова, имунолог от екипа на столичната УМБАЛ „Александрoвска“
Пандемията от COVID-19 буквално превърна идеята за „силен имунитет“ в култ. Вирусът роди много оправдани страхове, а оттам и спекулации – как да мобилизираме организма си, за да му се опълчим.
И без „заплахата COVID“ обаче преходът от слънчевото лято към мрачния сезон на болестите е критичен. Как да се подготвим за изпитанията, които есента и зимата поставят пред имунната ни система? Лесно ли е да адаптираме диетата и режима си на живот към новия сезон? Кога трябва да посегнем към аптечката?
И време ли е да се ваксинираме срещу COVID-19, ако досега сме отлагали това решение или сме разчитали на имунитета си на преболедували? С всички тези въпроси се обърнахме към д-р Петя Янкова, която е имунолог от екипа на столичната УМБАЛ „Александрoвска“.
„Имунната ни система реагира в зависимост от сезоните – научно доказано е“, категорична е д-р Петя Янкова. Имунологът от „Александровска“ коментира редица изследвания, които потвърждават тази теза. „Според проучване, проведено от университета в Кеймбридж, смяната на сезоните води до обостряне или изява на някои сърдечносъдови, автоимунни и психични заболявания, които се влошават през зимата“, дава пример специалистът.
„Активността на почти една четвърт от нашите гени се различава през различните периоди от годината. Някои са по-активни през зимата, а други – през лятото. Тази сезонност засяга и клетките на имунната система“, уточнява д-р Янкова.
Имунитетът се мобилизира в студеното време
„Възпалението е рисков фактор за редица заболявания и следователно през зимата тези с най-голям риск вероятно ще достигнат „праг“, при който болестта се превръща в проблем много по-рано.
Сезонността на инфекциозните заболявания е добре установена. Експресията на витамин D рецептори е по-висока през летните месеци. Експресията върху лимфоцитите на В-клетъчен рецептор, рецептори за имуноглобулин Г, както и количеството лизозоми и фагозоми в клетките – всички те, необходими за развитие на имунен отговор, се повишават през зимата“, разкрива още имунологът.
„Установено е също, че през този сезон преобладава провъзпалителен статус на имунната система, активиране на вродения имунен отговор, показващ повишени нива на С-реактивния протеин и повишена експресия на РНК-рецептори вътре в клетките. Тези данни корелират с по-добрия отговор към антибактериални ваксини, както и към ваксина срещу грип, ако те са поставени през есента“, обяснява сложния механизъм специалистът от УМБАЛ „Александровска“.
Хапвайте морски дарове и сезонни плодове и зеленчуци
Щом имунитетът ни влиза в режим на мобилизация на прага на студения сезон, как можем да му помогнем?
„Зимата е енергийно натоварваща, защото изискванията за терморегулация към организма се увеличават. Това поставя индивида пред голям физиологичен стрес, определен като адаптационен процес, водещ до повишени нива на глюкокортикостероиди. За осъществяването на имунологичната защита на организма през този сезон се изисква значително количество енергия, при дефицит на която имунната функция може да се компрометира“, подчертава д-р Янкова.
Затова и не бива да се лишаваме от „даровете на есента“. „По-добре е да се приемат храни, които укрепват имунната система, т.е. всички видове сезонни плодове и зеленчуци, плюс зърнени храни и месо, които действат като антиоксиданти, а също така са и източник на енергия за тялото. Диетолозите препоръчват да се избягват сладкишите през този период от годината.
Морските дарове, богати на йод и протеини, трябва да присъстват в менюто около два пъти седмично“, съветва имунологът.
Кога е нужно да посегнем към аптечката?
„Здравословната храна е богата на хранителни вещества, необходими за добро имунно здраве – витамини и минерали. Ако не сте сигурни, че си ги набавяте с храната, потърсете подходящите хранителни добавки“, препоръчва д-р Янкова. Разбира се, към аптеката трябва да се посяга с мярка.
„Добавките са концентрирани източници на вещества с хранителен или физиологичен ефект. Вземат се, за да се коригира хранителен дефицит – за да сме сигурни, че се приема достатъчно от определени хранителни вещества, или за да се подпомогнат конкретни физиологични функции на организма. Не бива да се забравя, че са предназначени да бъдат приемани в малки количества“, напомня специалистът от „Александровска“.
Лягайте „по часовник“ и през уикенда
Стремежът към здравословен начин на живот не може да се постигне за ден, признава д-р Янкова. Какви са стъпките към осъществяването му?
„Като цяло, живеещият здравословно човек не пуши, поддържа здравословно тегло, храни се с полезни храни и спортува. Хората, които не боледуват често, трябва да се възползват от летните дни, за да прекарват повече време на открито, както и да консумират повече плодове и зеленчуци“, смята имунологът. И дава препоръки, към които е добре да се придържаме не само по време на критичната смяна на сезоните.
„Закуската например активира обмяната на веществата, осигурява енергия за силен старт на деня, пази ви от преяждане – не я пропускайте. Създайте си и навик да лягате и ставате по едно и също време – дори в почивните дни. Намалете нивото на стреса“, съветва още д-р Янкова.
Имуномодулацията изисква поне 3 месеца
Мнозина се изкушават от алтернативата да си „самоназначават“ подсилваща имунитета терапия. Какви рискове крие това и защо е ключово да се консултираме с имунолог?
„Имуномодулацията е един доста сложен и комплексен процес. При него имунната система може да бъде насочена в посока на подобрение или в посока на потискане. За да бъде проведена адекватно, е необходимо да бъде оценено клиничното и имунно здраве на индивида. Това включва изследване на вродения и придобит имунитет“, обяснява специалистът от „Александровска“.
„В зависимост от това дали пациентът има оплаквания изследванията стават по-специфични, за да може реално да се оцени компетентността на имунната система в динамика – по отношение на защита срещу вируси, бактерии, гъбички и др.“, допълва имунологът.
„Подобно на всички медикаменти, и имуномодулаторите имат своя механизъм на действие и не бива да се прилагат безразборно както по отношение на дозата, така и по отношение на продължителността на приемане. Обикновено този процес отнема 3 месеца, в някои случаи 6 – с интервали на почивка. Всичко зависи от състоянието на пациента, както и от готовността му да съдейства в лечението, тъй като процесът е двустранен“, подчертава д-р Янкова.
иРНК ваксините са над 90% ефективни
Четвъртата вълна на COVID-19 провокира и „най-горещия въпрос“ – ако досега не сме се имунизирали, нужно ли е да го направим сега. И как да постъпят преболедувалите вируса – дали и в какъв срок да се ваксинират?
Д-р Янкова има категорична позиция. „За първата половина на 2021 г. ваксините с иРНК изглеждат почти перфектни. Изпитванията съобщават за повече от 90% ефективност за препаратите на Pfizer и Moderna. Като всеки рационален човек виждам положително съотношение „полза-вреда“ от ваксините за възрастни.
Когато обаче става въпрос за ваксиниране на млади хора с нисък риск за заболяване от вируса, трябва да им бъде позволено да прецизират решението си за ваксинация с техните лични лекари“, смята имунологът.
Преборилите COVID да изследват В- и Т-клетъчен отговор
Ваксините срещу COVID-19 са разработени на базата на три технологии: иРНК, аденовирусна и антигенна, припомня д-р Янкова. „Според официални данни, представени на сайта на Министерство на здравеопазването, преболедувалите могат да се ваксинират 3 месеца, след като са били диагностицирани.
При лица, заболели от COVID-19 след прилагане на първа доза от ваксините с двудозов режим, втората трябва да се бие не по-рано от 6 месеца след поставяне на диагнозата“, обяснява имунологът.
„Според мен – изказвам лично мнение на базата на емпиричния опит, който имаме в нашата клиника, преди да се ваксинират, преболедувалите COVID-19 е необходимо да изследват своя В – и Т-клетъчен отговор, за да се оцени създаден ли е, или не имунитет. Наскоро разработените специфични тестове могат да се даде отговор на този въпрос. Те са достъпни на много места в България“, препоръчва д-р Янкова.