Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог

За да бъдем по-ефективни в настоящето и да изживеем собствения си живот, а не този на нашите родители, баби и дядовци, е добре да разберем сложните взаимоотношения, вплетени в историята на рода ни, да се научим да разпознаваме повтарянето на едни и същи приятни или болезнени преживявания от миналото.

Невидима лоялност ни кара да повтаряме – съзнателно или не – приятни ситуации или травмиращи събития през циклите на поколенията.

На пръв поглед
Как да отвоюваме свободата си? На пръв поглед глупав въпрос. Кой ни спира да сме свободни, а и да воюваме?! Вече съм голям човек, аз си решавам кога и какво да правя с живота си. И какво общо имат дядо ми и баба ми с изборите ми? Да, на пръв поглед е така. Но само на пръв поглед.

Понякога се замисляме – защо не ми върви в отношенията ми с другите, защо се страхувам да споделям, защо ме плаши новото, защо все забравям или закъснявам? Понякога това, което не е изразено гласно, се изразява чрез страдание, провал, погрешни избори, екзистенциални трудности.

Представете си, че слизате в мазето – не ви се иска, но се налага. Плахо открехвате вратата, пристъпвате и се ужасявате от невъобразимите чудовища, които дебнат от тъмните ъгли. Опипом търсите лампата и щом нейната светлина огрее мазето, виждате, че „страшните чудовища“ всъщност са малки паячета, спотаили се в прашното. Разбирате, че страшното не е толкова страшно, само защото вече го виждате. И така, можем ли да намерим дълбок смисъл в щастливите или нещастните събития в живота ни, да придадем значение на избора на името ни, на броя на децата ни? Да, като ги откриваме и забелязваме, може би ще навлезем вътре в това, което работи в нас, в онова „мазе“, от което толкова се страхуваме.

Семейно счетоводство
Семейството е онази матрица, благодарение на която човек намира своята идентичност и се изгражда, запазвайки лоялност към членовете му. Тази лоялност зависи от почтеността на всеки един от групата. Важно е също така и какво е нивото на семейната справедливост, защото нейната липса води до нестабилност и злонамереност на едни спрямо други членове на семейството.

Да се знае кой на кого помага не само материално, но и с обич, привързаност и подкрепа, с даряване на сигурност. Понякога има и понесена несправедливост, която трудно бива простена. В скритото, но неотменно присъстващо семейно счетоводство е добре да има и баланс  – когато всичко е видимо, това, което ви дължат, и това, което вие дължите на другите, за да изчистите сметките, да уравновесите баланса.

Предай нататък
Нито географската дистанция, нито бягството могат да освободят индивида от това, което той е определил като дълг към семейството. Ако този дълг не се заплати, то тогава страданието, на което се обричаме, е усещане за вина – дифузна, размита, без конкретен обект, аморфна и неопределима, екзистенциална вина, която би могла да съсипе целия ни живот. Най-важният дълг в семейното счетоводство е този на децата към родителите. Дълг за родителската обич, топлина, подкрепа, усилия и грижи. Как да се издължим? Здравословният начин е по схемата „предай нататък“ – това, което сме получили от своите родители, го връщаме на децата си. Което не означава, че няма да помогнем и на родителите си, когато остареят да имат достоен живот. Но когато дъщерята например, грижейки се за своята поболяла се майка, се откаже от собствен живот, е особено зловредно. Затова от изключителна важност е да върнем на родителите си дълга, получен от нас като грижа, внимание, време и емоционална привързаност, като ги насочим към децата си. По този начин връщаме грижата към тях, родителите ни.

Установено е, че за да се променят хората истински и трайно, семейната, социалната или професионалната система трябва да позволят тази промяна, да настъпят изменения и във вярванията. Добре е никой да не се чувства ощетен в подялбата на спомени, блага и семейни реликви, в подялбата на бъдещи възможности. Целта е да направим семейната лоялност видима, да я осъзнаем, да разберем кое ни задължава и дали евентуално да не преразгледаме тази лоялност, за да заживеем отново собствения си живот.