Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
За добро или лошо семейството, в което сме израснали, е оказало трайно въздействие върху това кои сме днес. В него сме възприели модели на поведение и най-вероятно ги повтаряме. Дори най-любящите и отговорни родители могат да наранят децата си.
Добрата новина е, че независимо какво е било детството ни, пораствайки, ние сами отговаряме за живота си и може да го променим, да избегнем някои грешки. Е, ще направим нови, но това пък е грижа на следващите поколения.
Днешният свят е много по-сложен, динамичен и изисква от нас да сме адаптивни, гъвкави и готови за промени. Но всички тези новости будят тревога и страх, карат ни да сме много по-загрижени към децата ни. Даваме всичко от себе си, стараем се, внимаваме да не сгрешим и… грешим.
В желанието да ги подготвим за бъдещето по най-добрия начин успяваме да постигнем неочаквани резултати. Какво да направим, та децата ни да израснат НЕуверени?
Оставете ги да носят отговорности
Изпълняването на задължения, съобразени с възрастта, ще им помогне да се усетят сигурни и да преживеят успеха от постижението, да се видят като способни и компетентни.
Предпазвайте ги от грешки
Трудно е да гледате как децата ви се провалят. Независимо дали те забравят да напишат домашното си, или объркват няколко въпроса в теста по български език, грешките могат да бъдат учител.
Защитавайте ги от емоциите им
Изкушаващо е да развеселите децата си, когато са тъжни, или да ги успокоите, когато са ядосани. Но това как реагираме на емоциите им, оказва голямо влияние върху развитието на тяхната емоционална интелигентност и самочувствие. Помогнете на децата си да идентифицират какво предизвиква емоциите им и ги научете как да ги владеят.
Пазете ги от всичко, бъдете плътно с тях навсякъде
Разбира се, отглеждането на децата „под похлупак“ спестява много тревоги. Но предпазвайки ги от предизвикателства, забавяме развитието им. Вижте себе си като водач, а не защитник. Позволете на децата си да изживеят живота, дори когато е страшно да ги пуснете. Така ще им дадете възможност да придобият увереност в способността си да се справят.
Очаквайте да са перфектни
Когато децата гледат на очакванията към тях като на твърде високи, те може дори да не се постараят да опитат или да се почувстват така, сякаш никога няма да успеят.
Помогнете им да си създадат краткосрочни цели по пътя (например получаване на по-добра оценка, домашна работа, четене).
Наказвайте ги!
Децата трябва да научат, че някои действия водят до сериозни последици. Но има голяма разлика между дисциплина и наказание. Децата, които са дисциплинирани, си мислят: „направих лош избор“. Децата, които са наказани, си мислят: „Аз съм лош човек“.
Дисциплината дава увереност на децата ви, че в бъдеще може да правят по-интелигентни и здравословни избори, докато наказанието ги кара да мислят, че не са в състояние да се справят по-добре.
И така, как да постигнем този деликатен баланс между подкрепа и защита, от една страна, и достатъчно независимост, за да насърчим доверието и компетентността, от друга?
Спрете да контролирате и започнете да тренирате
Треньорите помагат на децата да развият умения, но децата играят играта.
Не забравяйте, че съвършенството не е целта
Устоявайте на изкушението да „подобрите“ изпълнението на децата си. Постоянната намеса подкопава доверието в себе си.
Нека се опитват да се справят сами от най-ранна възраст
Овладейте собствената си тревожност. Това не означава да ги изоставите. Стойте усмихнати, готови да бъдете полезни по какъвто и да е начин, но дръжте устата си затворена и ръцете зад гърба си, освен ако НАИСТИНА не трябва да помогнете.
Вместо да оценявате, опишете и съчувствайте
Просто опишете какво са направили. „Ти продължи да опитваш и не се отказа. Сигурно се чувстваш добре, че завърши това!“
Фокусирайте се върху усилията, а не върху резултатите
Нека вашата цел е детето да продължи да се опитва, да практикува, да се усъвършенства и да научи, че когато работи усилено, може да постигне целите си.
Всички деца в крайна сметка порастват и живеят живота си без нас. Начинът, по който живеят, ще зависи отчасти от това дали сме успели да се издигнем над собствената си тревожност и импулса си да ги контролираме.
Вероятно сте чували думите на американския журналист Ходинг Картър: „Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си. Едното са корени, а другото – криле“. Безусловната любов и доверието са корените. Увереността е крилата. Младите хора, които имат и двете, живеят по-смислен и стойностен живот.