Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог
Имам приятелки – млади, красиви и умни. Нямат сериозни връзки и казват: Няма свестни мъже! Колко често напоследък чуваме това! Жените питат къде отидоха свестните мъже, а мъжете търсят истински жени. Обикновено една ситуация не е едностранна.
Напоследък изискванията към мъжете са разнопосочни, от една страна да е мачо – добре изглеждащ, силен и разгонен самец, който е свикнал да подчинява, и в същото време нежен и емоционално зрял мъж, който да е достатъчно чувствителен, че да разбира жената. Да се не начуди човек как е възможно да се удовлетворят такива очаквания. И резултатът не закъснява: Няма свестни мъже!
Изискванията към съвременните мъже са много. Съвсем доскоро отглеждането на децата беше зона, запазена само за майките. Бащите работеха и по този начин се грижеха за семействата си. Това доведе до т.нар. отсъстващи бащи, онези строги фигури на върха на семейната структура, които, въпреки че имаха важ-на роля във взимането на решения, бяха всъщност емоционално недостъпни и липсващи. „Ако мъжът е главата, а жената шията, то главата гледа натам, накъдето я завъртят.” Казваше майка ми, кратко определяйки ролята на баща ми.
Сещам се за един виц: „Казват, че любовта на мъжа минавала през стомаха. Излиза, че той си намира любовница, защото тя прави чудесна мусака“. Но шегата настрана, това беше посланието, което гласно или негласно чувахме от своите майки и баби – „мъжът трябва да те знае от кръста надолу“, казваше баба ми. Това за нейното време е било валидно, но днес има нужда от емоционална близост и разбиране. Това е една култура, която е много трудно да научиш и предадеш, ако самият ти не си бил научен на това.
Оставайки предимно в ролята си на майки и съпруги, за жените беше трудно да имат възможността да отделят време за себеосъзнаване и себеразвитие. Това вече е минало. Днес жените са активни в професионално и социално отношение. Те посещават семинари, женски групи, слушат лекции и се грижат за личностното си израстване. И естествено към мъжете се предявиха нови очаквания: да взимат активно участие в семейния живот, да имат близост с децата си и да бъдат емоционално достъпни за партньорките си. Още повече че жените днес са самостоятелни и справящи се с повечето неща в света – къщата, колата, работата… с две думи – са си самодостатъчни. Е, къде да се намери място за мъж?
Водени от копнеж за близост, често забравяме факта, че мъжете и жените са различни: те мислят, говорят и действат по различен начин, имат различни ценности, тълкуват света по различен начин. И когато „мерим“ мъжа с женски аршин, получаваме грешна сметка.
От доста време на агресивността се гледа като на тема табу. Това не е само плод на житейски намерения, отразяващи тенденцията към мир, толерантност и разбирателство, а и следствие на това, че момчетата се отглеждат предимно от жени – у дома, в детската градина, в училище. Оказва се, че деца, които са били възпирани да проявят агресията си и не са били научени да я изразяват по конструктивен начин, в по-късна възраст са по-склонни да проявяват насилие навън в света или да го насочат навътре към себе си, изразено в унищожителна самокритика, самонаранявания, хранителни разстройства, депресии. За момчетата е много важно да се научат да развият здравословно отношение към агресията в себе си, да умеят да поставят и отстояват границите си. И за това особено важна роля има бащата.
Увлечени от потока на съвремието да култивираме мъжката енергия, ние, жените – майки, съпруги, сестри, приятелки, любими, потискаме дивия мъж, който подобно на дивата жена има нужда от пространство и време да израсте, да се прояви. Това е дивият мъж, който не е енергията на мачото, а мъж, който, познал и приел агресивността си, действа не с жестокост, а с непоколебимост.
Нека не забравяме, че всъщност главното достойнство на мъжа е силата, но не физическата, а силата на характера, че Той преди всичко трябва да е добър Човек.