Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

През цялата история на нашата цивилизация жените са били ограничавани и спъвани по пътя им в обществения живот. Науката не прави изключение. Само четири процента от носителите на Нобелова награда от учредяването И през 1901 г. до днес са жени. В този брой ще ви разкажем за живота на една от тях, италианската невроложка Рита Леви-Монталчини.

На 22 април 1909 г. в Торино в семейството на електроинженерa от еврей-
ски произход Адамо Леви и художничката Адел Монталчини се раждат две близначки: Рита и Паола. Нито една от тях няма да следва традиционния предварително начертан път, отреден за жените в домакинството и семейството.

Рита ще избере науката, а Паола – изкуството. И двете ще живеят дълго – Рита 103 години, а Паола 91. И двете сестри, без да са се омъжвали и да са имали деца, ще оставят достойно наследство на поколенията.

Паола и Рита Леви Монталчини

Решението да учи медицина

Като малка Рита се възхищава на шведската писателка Селма Лагерльоф и мечтае за тази професия. Смъртта на близък приятел от рак обаче я кара да избере категорично медицината.

Баща ú не е във възторг, когато през 1930 г., вече 21-годишна, тя му съобщава, че иска да учи в Медицинския университет в Торино. Според неговите разбирания образованието пречи на ролята на жените в семейството, но в крайна сметка подкрепя стремежа на Рита да стане лекар.

По време на следването неврохистологът Джузепе Леви запалва интереса ú към нервната система. След като завършва с отличие през 1936 г., Монталчини остава в университета като негов асистент и специализира психиатрия и неврология. Но кариерата ú е прекъсната от Расовия манифест на Бенито Мусолини от 1938 г. и последвалото въвеждане на закони, забраняващи на евреите академична и професионална кариера.

Втората световна война

Заедно със семейството си Рита бяга в Белгия, след това се връща в Торино, където продължава да прави изследвания в своята малка домашна лаборатория. Започва да изучава нервната система на пилешки ембриони и това поставя основите на голяма част от проучванията ú.

Десетилетия по-късно Рита описва този опит в документалния филм „Смърт от Дизайн“ (1995 г.). В него участва и сестра ú Паола, която става уважавана художничка, известна най-вече със своите алуминиеви скулптури, носещи светлина в помещенията. Семейството се премества във Флоренция, където Рита работи като лекар в служба на Съюзническите сили. Когато войната приключва, отново се връщат в Торино.

Вашингтонският университет в Сейнт Луис

През 1947 г. Рита получава покана от невро-ембриолога Виктор Хамбургер и заминава за САЩ във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Тук през 1954 г., заедно със своя сътрудник Стенли Коен тя открива нервния растежен фактор (NGF), протеин, участващ в развитието на нервната система. За това откритие през 1986 г. двамата ще получат Нобелова награда.

Откриването на NGF има огромно значение, защото поставя началото на поредица от изследвания за лечение на дегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и амиотрофичната латерална склероза, дава възможност да се идентифицират други растежни фактори, които влияят върху развитието на раковите клетки. NGF играе роля и при сърдечносъдовите заболявания, коронарната атеросклероза, затлъстяването и диабета тип 2.

Италия

Въпреки че научнaта ú работа по това време е в Съединените щати, Рита Леви-Монталчини не забравя Италия. Между 1961 и 1962 г. създава изследователски център за NGF в Рим, а през 1969 г. основава и ръководи (до 1978 г.) Института по клетъчна биология.

През 1979 г. Рита се връща за постоянно в Италия. През 2002 г. основава EBRI (European Brain Research Institute) в Рим. През 1998 г. основава италианската секция на Green Cross International, призната от ООН и с председател Михаил Горбачов. За своите заслуги в научната и социалната сфера през 2001 г. Рита Леви-Монталчини получава титлата доживотен сенатор. А личният ú живот?

По време на едно специално предаване на Rai1 ú задават въпроса дали огромните ú успехи в медицината са ú стрували семейния живот и майчинството. Тя отговаря, че никога не е смятала това за жертва и че е направила в живота си всичко, което е искала.

„Дори неомъжването отговаря на моята нужда да се посветя на науката. Имах млад партньор, който искаше да се ожени на всяка цена. Отказах брак. Дали съм била влюбена? Не. Имах няколко силни приятелства и това е.“ По-късно доверява на известния италиански телевизионен водещ Пипо Баудо: „Животът ми беше меден месец с мозъка“.

Сред приятелствата, на които най-много държи, е това с Ренато Дулбеко, италиано-американски вирусолог, спечелил Нобеловата награда за физиология или медицина за 1975 г. за работата си върху онковирусите.

Борба за равенство между половете

„Човешкият капитал е разпределен еднакво между мъжете и жените, днес трябва да дадем на жените същите възможности като на мъжете“, твърди Рита Леви-Монталчини. Според нея пътищата за постигането им са културата и достъпът до образование.

Затова една от битките на Фондация „Рита Леви-Монталчини“ е в полза на разпространението на културата сред африканските жени. Сред многото написани от нея научни и научнопопулярни книги са „Ева беше африканка“ и „Твоите предшественички“ в съавторство с Джузепина Триподи.

През 2008 г. Рита споделя: „Току-що написах книга, посветена на децата, издадох я в издателство за млади хора. Гордея се с това. Нарекохме я „Твоите предшественички“. В нея се говори за пионерките. За онези, които трябваше да се борят срещу предразсъдъците и мачизма, за да влязат в лабораториите, които рискуваха техните основни открития да бъдат приписани на мъже, които се разкъсваха между семейството и изследванията“.

На младите хора Рита оставя много ценно послание: „Животът е смислен, ако вярваме в етични ценности, основани на културата и на знанията. Всичко може да се преодолее, дори трагичните моменти, ако вярваме в ценностите. На младите хора казвам: вярвайте в културата, това, което прави животът да си струва да бъде живян, е да помагаме на ближния и да преодоляваме личните трудности.“

Рита Леви Монталчини завършва земния си път в дома си в Рим на 30 декември 2012 г., обградена от свои близки. Угасва една много светла фигура в историята на науката, дала изключителен принос и за социалния и граждански напредък на жените по света.