Събрани сме различни и туй различие прави ни богати

Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg

Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)

Когато попреминавал летният зной и вечерната прохлада се настанявала на малката полянка, към къщурката се приближили мъж и жена.
— Какво ви води насам, млади хора?
— За мъдрост сме дошли – отговорили те. Съвет дирим. Имаме син, слава на Бога голям израсна. Но майка му все ме гълчи: „Не си общувате с него!” – казва. Е как да не общуваме? Нали сме заедно като работим в градината?
— Ами като не си говорите, как така си общувате?! – скарала се жената. Погледнала ги благо старата жена и рекла:
— Ти, сине, си градинар, нали? И различни растения отглеждаш. Кажи ми, не са ли нужни за всеки вид р азлични грижи? По различно време ги садиш, поливаш ги неравно, ториш ги, и по различно време е плодът им?
— Ти, жено, виждаш туй, нали? Как тъй си мислиш, че по един и същи начин говорят си мъжете и жените? Нямат нужда от думи, за да си общуват. И с поглед се разбират, и с леко кимване дори. Работата заедно е тяхното общуване. Събрани сме различни и туй различие прави ни богати.
Общуването, не само между мъжете, протича на много нива. А и нещо
повече, живеейки в динамично и променящо се време, имаме да внасяме промени и в общуването си. От умението ни да се пренастройваме, от умението ни да разбираме и говорим много езици – на тялото и действията например, зависи колко успешно ще е и общуването ни. А тези умения се учат и развиват. Най-напред е вниманието към различното. А после идва и разбирането.