Порастването мисия възможна ли е?
Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg
Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)
Любувайки се на първите наболи изпод дебелите преспи кокичета, към къщурката вървяла жена. Потропала на портата.
— Моля те за съвет, мъдра жено. Зряла жена съм вече аз, три деца имам, а моята мила майка продължава да се притеснява за мен, все ми нарежда, съвети ми дава, все ме гълчи: „Ядоха ли децата?“, „Какво им облече, днес е студено?“ Обичам я, но това вече много ми тежи. Как да постъпя, че хем да не я обидя, хем да ѝ обясня, че няма нужда непрекъснато да се безпокои и с това да ме тормози и мен?
— Мила моя, за скъпата ти майчица все още си дете и имаш нужда от напътствия. Тя мисли си, че ако не ти напомня непрекъснато за себе си, ти ще я забравиш. Ще я изоставиш!
— Но как така?! Обичам си я аз! Нивга няма да я изоставя!
— Тогава туй ѝ го напомняй! Но ѝ казвай и че ти знаеш най-добре за себе си и за децата си! Не искаш да те гълчи като дете? Не се дръж като дете! Не крий нищо от нея и споделяй си какво искаш да ти каже – похвала или съвет. Опирай се на опита ѝ и питай я сама как се е справяла с теб. И не забравяй да благодариш за всичко, що е сторила!
Порастването мисия възможна ли е?
Понякога изглежда, че – не!
По правило родителите отглеждат децата си, а те – своите деца. Бихме могли деликатно да прокараме идеята, че нашите родители са като генерали в оставка, които не са изхвърлени от живота. И чието задължение е да наблюдават и да дават компетентен съвет, когато им бъде поискан. Вие сте експерт на себе си, не се страхувайте да го откривате. И не забравяйте, че не е възможно да удовлетворите желанията и очакванията на вашите родители!