Грешката е вярна…

Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg

Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)

— Къде ти е короната? – попитала старицата смирено застаналия пред нея достолепен мъж
— А ти отде знаеш, че корона нося? – смутено попитал той.
— Не зная всичко аз, но много познавам.
— Не знаеш всичко ли? Че как така?! Аз при теб за съвет съм дошъл и мислех си, че всичко знаеш?
— Ти питай ме, пък може да помогна.
— Ти позна, старице. Корона имам, че царство управлявам. Ала сгреших веднъж. Уж мислих много, съветниците питах, но неправилно постъпих. И как сега да си призная грешката? Няма думата ми да тежи.
— Не може всичко ти да знаеш, колкото и на висок пост да си. Случва се и да сгрешиш. А когато грешката си ти признаеш и извиниш се ти дори, по-силен ставаш и укрепва вярата на другите в теб. И както белези от рани носи тялото ти, тъй в душата носиш следи от стари грешки. Но знаеш вече от какво да бягаш и по-умел и силен ставаш с опита на миналите дни. А как да го покажеш, че да вярват другите в теб? Като покаеш се и продължиш напред в човешките си дни.

Грешката е вярна… Невъзможно е да знаем всичко, особено в днешно време. Може да знаем много, да развиваме и обогатяваме това знание и да вървим напред. Очакването, че е нужно да знаем всичко и да бъдем безгрешни, е безпочвено и води до болезнени изкривявания.