Самодостатъчност…
Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg
Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)
В края на горещото лято при старицата дошла жена с все още красиво лице и стройна фигура.
— Кажи какво те води при мен, дъще? По скъпите ти дрехи, по богатите ти накити, виждам – всичко си имаш.
— Оооох, имам си аз… Всичко си имам – и хубава къща, и обширна градина, и вярна прислуга, но така и не можах мъж да си харесам. Мъчно ми е, че детенце си нямам и самотно ми е вечер пред богатата трапеза. Дай ми лек, магия някаква направи, че мъж да се завърти в дома ми. Но не кой да е, а млад, богат и красив! Пък и да ме слуша трябва.
Позамислила се мъдрата жена и попитала:
— Кажи ми, мила къде са твоит е родители, близките ти с теб ли живеят?
— Те отдавна починаха – малко момиче бях тогава, а роднините ми в далечно царство живеят. Сама съм аз от малка. Туй защо пък питаш?
— Аха, препатила си ти от малка и затуй така решила си, че всичко в твоите ръце е. Биле няма да ти дам, а и магия ти не трябва, но чуй съвета ми: Иди си вкъщи и помисли дали наистина сама си в този свят? И всичко ли от теб зависи? Дали това, че справяла си се понякога сама значи, че всичко можеш. Защо да дойде друг при теб, ако всичко можеш си сама?
Самодостатъчност… Случва ни се, когато сме препатили. Мислим си, че другите не могат да отговорят на потребностите ни и сами трябва да се погрижим за тях. Страх ни е да се оставим на самотата. А по-успешното и вярно твърдение е, че с каквото и да се захванем – дали с работа или с вътрешна промяна – само ние можем да го направим, но не можем да го направим сами! Да се опрем на другите без страх, че това ще ни направи зависими.