Само в приказките стават чудеса…

Антоанета Новакова
фамилен терапевт
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg

Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)

 

С края на лятото слънцето вече било по-меко и старицата поседнала на пейката да се посгрее. Поусмихнала се, виждайки познатото лице на жената, показала се на полянката.

– Какво те води отново тук, дъще?
– Всичко правя, както ти ми казваш, но не вървят добре нещата у дома. Докога ще е така, омръзна ми вече! Изгубих надежда, че ще се оправят нещата. Тъжно и болно ми е от това.
– Ти, дъще, идваш не за първи път, вярно е, но я кажи ми, фиданка млада, дето кривнала е в растежа виждала ли си? И знаеш ли какво да сториш?
– Зная, зная – с досада махнала с ръка жената. – Да се привърже към опора трябва.
– А кога махаш опората? – попитала старата жена.
– Е, не веднага, време трябва, за да се изправи дръвчето, чак тогаз. Ако по-рано я махна, то пак постарому се изкривява.
– Аха, време трябва, казваш. А защо си мислиш, че при нас, хората, е по-различно? Време и опора трябва. Дорде добиеш сила и уменията си научиш, аз опора ще ти бъда. А щом уверена и силна се усетиш ти, то време е дошло сама да раснеш и плод да даваш ти.

Само в приказките стават чудеса, които могат за миг да променят живота ни. Процесът на осъзнаване и промяна изисква време и подкрепа. И докато се усетим устойчиви и силни, можем да разчитаме на психотерапевтичната помощ.