Вторият родител е…
Антоанета Новакова
фамилен терапевт
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg
Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)
– Не мога да угодя на жена ми. Все е недоволна и се сърди или пък плаче. Казвам ѝ какво да стори, да е силна като мен, а тя… А много се обичахме. Чудя се дали да я напусна. Не знам какво да направя. Погледни в магическото кълбо, та да ми кажеш какво да направя.
Речено-сторено. Погледнала старицата и що да види – седят двамата, обърнали се гърбом. Тя хванала гъдулка и свири ли, свири, а той кавал надува. И никой никого не слуша. Гледат кой по-силна нота да изсвири.
Претърколила бабата няколко пъти кристалното кълбо и пак погледнала: а там… Седят си двамата, но още млади, гледат се в очите и всеки свири своя си мелодия, но внимава как да го изсвири, та музика да се получи. И мелодията лее се спокойно и красиво.
– Ех, сине, забравили сте вие как в хармония да живеете. – обърнала се към сърдития мъж старицата. – Ти искаш като теб да бъде тя? А може ли гъдулката като кавал да свири? Да, не може… И обратното не става – кавалът на гъдулка пък да се престори. Но виж, успявали сте вий тогава. Как така?
Замислено погледнал я мъжът, па рекъл:
– Да, спомних се, че слушахме се ние и чувахме, каквото си говорим!
Едно време, когато бяхме влюбени, се разбирахме добре. Дали сме приемали напълно гледната точка на партньора си, отказвайки се от своята, или сме настоявали той да се съгласи с нас за всичко? Едва ли!
А важно е да си припомним как да гледаме през очите на другия, без да забравим собствената си гледна точка. Защото, ако категорично настояваме на своята гледна точка означава, че за нас е най-важно да докажем, че сме прави. Вместо това бихме могли да се погрижим за благоденствието на връзката си, зачитайки чувствата на нашия партньор.