Когато падне мрак в душата…
Антоанета Новакова
фамилен терапевт
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg
Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)
– Рани ме моят цар! А вярвах му – излъга ме, последвах го – предаде ме. Едно говори – друго върши! – мрачно процедил през зъби придворният, придържайки превързаната си ръка. Не мога да простя! Опитвах всичко – книги четох, молих се, гладувах, наказвах се даже, но… нищо не помага. Изяжда ме отвътре тази мъка! Боли. Всички, казват ми: „Трябва да простиш, че ще се разболееш от това!“ А аз съм гневен, още не мога да простя!
– Какво се е случило с ръката ти? – попитала старицата.
– В битка ме поведе моят цар, нали ти казах, но изостави ме! Раниха ме. Веднага вързах си ръката, но по-лошо стана, възпали се!
– А раната почисти ли преди това?
– Не, нямах време, но трябваше да я лекувам!
– И с прошката тъй става, сине! Не насилвай себе си, че тъй си дваж насилен. Погрижи се за себе си, дай си време. Постой си малко при гнева, че по-лошо ще се разболееш, ако затиснеш го. Почисти си раната, пък после я превързвай! Ей на, мехлем вълшебен ще ти дам, раната да мажеш, а за душата – туй семе. Посади го, поливай го редовно, отгледай го с любов и щом плод даде, от него яж – ще мине ти гневът и ще простиш, но не по-рано!
Когато падне мрак в душата, да простиш е трудно. Прошката може да има разрушителен ефект, ако всъщност е потискане на гнева. Не е нужно да се насилвате да простите. Има смисъл да си признаете и останете в трудните чувства, за да имате време да ги изразите по здравословен начин. Едва тогава мракът в душата ще започне да се разсейва. Прошката не е еднократен акт, а процес, изискващ своето време!