Време ни трябва, когато пътя си дирим…

Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg

Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)

– Ей го на, заблудих се! – уплашено казал младежът. – Тръгнах през гората по-пряк път да диря, но се загубих. Туй знак е да се върна май. Трудно ми е, не мога да спя, свят ми се вие и само за това мисля… лоша работа.
– Имам аз едни вълшебни обувки, дето ще те водят във вярната посока. –казала старицата.
– Но отдавна пазя ги и прашни са. Я ми донеси една чаша изворна вода от морето, да ги измия.
– Че как тъй, хем изворна, хем от морето?
– Добре, щом туй не може, донеси ми дълго перо от новоизлюпено петле, та от прах да ги изчистя.
– Е, то като се излюпи петлето пера няма, само пух?! Какво говориш
– Добре де, ранна пролет е сега, поне ми откъсни ябълка от градината, да похапнем.
– Чак на есен ябълки ще има. Не сега. Все невъзможни неща искаш от мен, мале.
– Невъзможни ли? А ти как искаш ей тъй, без трудност, бързо и без лутане, пътя да намериш? Време трябва на водата от извора до морето да стигне, време нужно е и на петлето да порасне, та пера да има, време трябва да едрее и узрее ябълката, та за ядене да става. Ти искаш лесно и бързо да вървиш и верен път да намериш. Време за това остави ли си? Да помислиш де да идеш, как ще се храниш, къде ще спиш? И когато изгуби се, пак бързаш решение да вземеш. Поспри се, помисли и време дай си, та верния път да намериш, пък, ако трябва и да се поспреш сега.

Време ни трябва, когато пътя си дирим… Пътят ни лъкатуши през целия живот и преминава през различни етапи. Преходите между етапите са белязани с кризи, които могат да включват периоди на значителен и продължителен стрес, особено ако няма достатъчно напътстване и подкрепа. При всички случаи е необходимо да си оставим достатъчно време, за да сме наясно какво точно ни е необходимо в този момент – да спрем и отложим, да се откажем или да съберем сили, за да продължим.