Усилия се изискват, усилия и широта на съзнанието…

Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg

Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)

Хем жално, хем ядовито гледал с подпухналите си очи облеченият в ямурлук мъж.
– Съня си изгубих. За лековито биле съм дошъл. По цели нощи не мигвам. Денем съм като пребит и работа не мога да подхвана.
– Разкажи как стана тъй – благо подканила старицата.
– Ами как спокойно да спи човек?! Живеехме си ние мирно до гората. Няколко семейства с козите и децата, но не щеш ли дойдоха от полето хора – бедни, гладни. Казват, пожар изпепелил нивиците им, нямало вече какво да ядат. А аз пък не мога да ги понасям! Не издържам! Ще ги изгоня! Ще ги пребия! А ние с какво да нахраним децата си, ако на тях дадем? Мира ми не дава това и съня си изгубих.
– Трудно е да се направи лек за туй безсъние. Затова първом иди в полето и гълъб ми хвани. Извади му сърцето, после тук го донеси, но жива да остане птицата.
– Че как така?! Хем сърцето да извадя, хем жива да остане птицата? Не може тъй!
– А ти как искаш да извадиш от Душата си милостта и състраданието и пак Човек да бъдеш? Не може тъй! Човек ли искаш ти да си, ръка подай на други в нужда. Ако ли пък звяр ще бъдеш, тогава гони страдащите. Направи тоз избор и сънят ти ще се върне.

Усилия се изискват, усилия и широта на съзнанието, за да разберем, че Земята вече е много малко и тясно място и че ние сме едно ЧОВЕЧЕСТВО, а не разделени с оградки малки парцелчета.

Решението да помогнеш на непознат е пробен камък за нашата виталност, за нашата способност да не сме безразлични към страданието, за проява на нашето разбиране към различието, за нашата зрялост и възможност да помогнем, подкрепим, уважим и зачетем по-слабия. За нашата цивилизованост!