Не аз, а ние…
Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg
Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)
Отминали празничните нощи, отшумели долитащите до къщурката отзвуци от бляскавата заря в царския дворец отвъд гората. Не щеш ли, предрешен във вехти дрехи, в къщурката влязъл царят. Усмихнала му се старицата:
– Какво те води тук, царю? Нима не си честит?
– Не съм! Всичко имам аз: и здрав съм, и дворец с прислуга имам, и всеки ден нещо различно ми се случва. Тачат ме придворните, обича ме царицата, мъдри книги чета и нови неща научавам, а не съм щастлив. Все някак празно е в душата ми. Чух, че ти знаеш как да запълня тази празнина.
– Да, царю, мога да помогна, но нямам необходимото за вълшебна отвара. Донеси ми три съставки: сълзи на сираче, дъх от умиращ и залък хляб от гладуващ.
Речено – сторено.
Малко ли, много ли време минало и царят пак дошъл.
– Защо идеш с празни ръце, царю? Как сега да ти помогна?
– Не можах да донеса заръчаното аз. Открих много сирачета в царството си, но сърце ми не даде да събирам сълзите им, а прегръщах ги и утешавах аз. Видях много умиращи хора, но как дъха им да взема?
Присядах до постелята им и държах ръцете им, та по-спокойни да бъдат, когато душата им преминава отвъд. Мислех си, че няма гладуващи в моето царство, но разбрах, че лъгал съм се в това. Поглеждах в страдалните им очи и с радост разтворих хазната си, та да има за всички хляб в изобилие. Не взимах, а давах аз. И това направи ме щастлив и преизпълни моята душа!
Не аз, а ние…
Доказано е, че хората, които се стремят да допринасят добро на другите, живеят по-щастливо и дълго от останалите. За да си щастлив не е достатъчно да живееш в сигурност, да изпълниш живота си с приятни изненади, да се чувстваш значим и да имаш добри приятели, да живееш в споделена любов, да се развиваш непрекъснато. Да си загрижен не само за удовлетворяване на собствените потребности, но и да даваш своя принос за развитие на общността, е белег на психично здраве.
Не аз, а ние… това е водещата потребност в живота на човека.