Да бъде туй, или онуй…
Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg
Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)
— Да, не ти е лесно, знам! – казала старицата на смирено седналия пред нея мъж.
— Ами не мога да избера и това си е, не мога да се реша – да отида ли в големия град да живея, или в село да остана? Туй решение ще ме съсипе. Ден и нощ все туй ме мъчи – пустото или/или. Ту едното, ту пък другото избирам. Като на детска люлка се клатушкам, обърквам се и свят ми се завива.
— Е да, така е. Доскоро все тъй избирахме или едното, или другото, или ден, или нощ, или черно, или бяло. Или си с мен, или си против мен. Но други времена сега са. И едното е добро, и другото е важно. Не бързай ти да избереш. Поседи малко в тишина. Огледай хубаво и двете, вслушай се в сърцето си и после избери. Не може равни да са двете. Макар и с малко, някое ще надделее. При избора си не забравяй туй, което горе е и по-значимо за душата. Нека то те води.
Да бъде туй, или онуй… Във всеки миг животът ни налага да избираме едно или друго. И когато изберем едното, дваж по-примамливо ни се вижда другото. Лашкаме се в двете посоки и губим почва под краката си. Когато приемем, че не или/или е редно да ни води, а че и едното, и другото са еднакво възможни, ни става по-леко.
Тогава идва на помощ спокойният преглед и отново размисъл за или или, но на друго, по-високо ниво. Все едното ще надделее, макар и с малко. Когато сме преминали този път на избора, спокойно ще застанем зад него… до следващия път.