Насила помощ

Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg

Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)

Бил студен и мразовит ден. Възрастен мъж колебливо почукал на замръзналото прозорче.
– Що дириш тук? – чул се отвътре гласът на старицата
– За съвет съм дошъл. Мъка имам на сърцето. Към края е животът ми и страх ме е, че не съм сторил достатъчно добро. Искам да помагам, а отбягват ме вече всички в моето село. Ето на – онзи ден съседът нова плевня решил да строи. Отивам аз при него и казвам – дай да ти помогна да редиш гредите. А той: „Недей, сам искам да се справя, че да разбера мога ли.“ Гледам жена му, мъчи се вода да си налее, дръпнах менците да ѝ помогна, а те са разсипаха… че като ме погнаха.
Умислила се мъдрата жена, пък рекла:
– Я първо и на мен помогни да развържем възлите от туй въже, че трябва дръвцата да си вържа с него. Ти дръж този край, аз – другия и двамата ще дърпаме.
– А, не става тъй, мале. Затягат се повече възлите.
– Така ли? А как иначе? – учудила се старата жена.
– Ами трябва да разгледаме как били са вързани. Аха, ще станат по-свободни, ако ги разхлабим. После не е трудно. С усмивка мъдрата старица рекла:
– Е, тъй и с хората се случва. Не дърпай там, където има нужда от внимание. И помагай не заради себе си, а за другите. Едва, когато те помолят – помогни.

Насила помощ не става. Често, удовлетворявайки собствената си потребност да бъдем „добрички“, се втурваме да помагаме на хората около нас, без да вземем под внимание тяхната необходимост. По този начин грубо погазваме техните граници и вероятността да нанесем вреда е налице. Не е необходимо да поемаме цялата отговорност за случващото се, като че ли сме единствените. За всяка отделна ситуация сигурно мерило е вътрешното усещане за правдивост и истина. И да, отговорът, честният отговор на въпроса: Защо го правя, заради кого, за мен или за другия?