МОТИВАЦИЯТА…

Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg

Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)

Сиромашко лято позлатило гората. Все още топлият вятър ронел жълтиците от клоните на брезата в дворчето. На свечеряване пред портичката спрял нажален мъж и рекъл на старицата:
– Невярна болест ме налегна, мале. Все се каня нещо да направя, да прекопая лозето, да оплевя градината, плодовете да обера, а все не мога и това е! Сили няма. Все опитвам се – не става. Лек ми дай или научи ме що да сторя.
– Да, ще те науча що да сториш. И лек ще ти дам, но по-напред изпий туй вълшебно биле за сън магичен. Отдалеко идеш, уморен си. После ще разкажеш що сънувал си.

Речено – сторено. На сутринта с блеснали очи мъжът разказал.

– Ей, наистина вълшебен сън сънувах, мале! В младостта се върнах аз. И спомних си, когато с баща ми трябваше дърво да отсечем. Дърво голямо, силно, но дошло му беше вече времето. А баща ми се уплаши, рече: „Голямо е това, да търсим друго!” Че като развъртях топора аз… Успях! Сам го повалих! Ей, сила имам аз! Сила! Работа ми дай на мен сега! Отново мога!

Мотивацията… Отдавна вече схемата на моркова и тоягата е неефективно средство за организиране на онова, което правим. Този остарял начин на мотивиране може и да ни обезсърчи, особено когато става дума за творческо начинание. Ако си позволим известна самостоятелност по отношение на задачата, времето, хората, с които работим и начина на изпълнението, може да постигнем неочаквани резултати. Без да изпускаме от вниманието си поставената по-далечна цел, разбира се.

И не на последно място, да се опрем на миналия ни добър опит – когато сме били вдъхновени, свършили сме добра работа и сме били доволни от резултата. Актуализирането на тази опитност е чудесна платформа за уверен старт.