Първата крачка към промяната…

Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg

Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)

– Когато есента срещнала лятото, мекото следобедното слънце огрявало седналите на пейчицата хора. Благо слушала старицата разпалените думи на младия мъж.
– Трай си! – казваше ми мама. – Ала тате все гълчеше, мръщи се и крещи. Тъй, в кавги израснах. Мълча си аз, ала не мога вече! В далечно царство намерих си прехрана добра. Добре ми се отплаща царят. Ала мъка имам. Уж смея се с другарите ми, а не ми е весело отвътре. Уж всичко ми е в ред, а искам още. Не зная що да сторя? Обърках се съвсем. Най-лошо е, когато някой нагруби ме…
– Ех, сине, не е лесно да се промени това. Ще трябва път да извървиш. Но ти не бързай да променяш нищо още. Когато някой нагруби те, излез навън в полето. Не говори, а вслушай се в сърцето си. Тъй в мълчание и тишина иди до близката гора. Там намери най-високото дърво и поседни под него. Да усетиш трябва какво се случва вътре в теб: страх ли те е, тъжно ли, или пък нещо друго, боли ли и къде. Щом откриеш го какво е, иди на брега на езерото отвъд гората. Там, на пясъка, ти нарисувай туй, що видиш в себе си. И тъй речи: “Иди си, вече зная що си ти!”

Първата крачка към промяната е да разбереш какво се случва. А това никак не е лесно в забързаната динамика на днешното време. Добре е да намерим време и пространство, за да се потопим във вътрешния си свят. В началото дори не търсим какво да променим. Важно е да разберем и какво да си остане същото. Наблюдаваме, разпознаваме и назоваваме емоциите, които ни владеят. Този процес внася информираност, че е нормално да изпитваме такива чувства в такива ситуации. Помага ни да не се капсулираме и самоопределяме като ненормални и луди. Помага ни да бъдем хора.