Емпатията е да избереш да бъдеш уязвим.

Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg

Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)

– Нямам приятели аз и това ми тежи. Все се опитвам да съм добра, все окуражавам другите, а те – отбягват ме – казала смутено приседналата до огъня девойка. – Направи ми талисман, та да не странят от мен!
Погледнала я благо старицата и рекла:
– Повечко ми разкажи, за да зная що да сторя.
– Ами идва при мен дружка една и плаче: скарала се с майка си, а аз и викам: ”Е, нали поне с баща ти сте добре!” После друга – сбъркала гозбата и мъжът ѝ се сърди. “Ами поне мъж си имаш”, казвам. Трета пък: “Провалих се като майка, не ме тачат децата ми.” На нея рекох: “Ми като все гълчиш, как няма да е тъй.” И все така…
– Благодаря ти, мила, че ми казваш туй – усмихнала се мъдрата жена. – Сигурно е трудно, когато споделят с теб и не е леко да погледнеш в себе си. Там да намериш също тъй болезнени неща. Ще ти помогна, ще приготвя талисман, но трябва да ми донесеш три вълшебни съставки: от очите ти сълзи, когато си била тъжна, рисунка на твоя страх, камъче от място, където си била гневна.
– Не разбирам как така това ще ми помогне? – попитало момичето.
– За да помогнеш на другите, по-напред трябва да се свържеш с онова в теб, което познава вече това чувство. И тъй и страх, и гняв, и радост, и тъга, и срам, обида, мъка, отчаяние ще ти помогнат през сърцето си да гледаш, да разбираш и помагаш. Тогава ще се завърнат дружките при теб.

Емпатията е да избереш да бъдеш уязвим. Да погледнеш през очите на другия, да приемеш неговата гледна точка за истина и да го признаеш. Да разбираш емоцията му и да умееш да говориш за нея. И най-трудното: да не осъждаш, което никак не е лесно, ако осъждането ти доставя удоволствие или повдига самооценката ти. Това, което помага, е не информацията, а връзката, съединението, съчувствието.