Да обвиняваме ли? Да, но осъзнато.
Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg
Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)
Току що изгрялото слънце осветило свитата в очакване жена. Тя плахо потропала на вратата.
– Влез, дъще, какво те води при мен? – попитала старицата.
– Ох, тъжни спомени ме мъчат цял живот. Лошо ме гълчеше баща ми, лошо! Не ми излиза от ума това! Лек ми дай да го забравя.
– Вълшебно биле аз ще ти сваря, но по-напред кажи ми: от тогаз насетне как усещаше се ти с това да имаш строг баща?
– Как ли? Страх имам от мъжете аз, все на криви и сурови случвам. Уморих се вече. Не искам тъй!
– Добре, но за да стане лековито билето, наричане трябва. Аз ще го варя, а ти ще наричаш. Наричай го с всичко, за което обвиняваш баща си.
– Обвинявам го за туй, че все ме гълчеше, за туй, че нямаше време за мен, за туй, че …
– Чакай, чакай малко. Казваш, че нямаше време за теб? С какво беше зает той?
– Ами на нивата ходеше, да оре и сее, да жъне, в градината работеше.
– Аха, обвиняваш го, че е бил зает с грижи за вашето прехранване? А защо не неречеш и тъй: „Обвинявам го за туй, че ми се наложи да се науча да отстоявам себе си, да бъда упорита, смела?”
– Брей, не бях се сетила за това?! Че тъй баща ми ме научи да умея и нови пътища да търся?!
– Ами ако той е избрал да бъде строг, за да се научиш ти на всичко туй? Е, билето е готово вече. Вземи го и пий по малко всеки ден, но не забравяй да наричаш всеки път за всичко и то по различен начин – кога весело, кога объркано, кога с песен, или с танц даже. По-силна магията ще е тогава.
Да обвиняваме ли? Да, но осъзнато. Вместо да повтаряме старата история несъзнателно, нека го направим, но осъзнато.
Често се случва да живеем живота си през призмата на детски спомени. Обвинявайки някого, правим го отговорен за събитията в живота ни, вместо нас. Когато пораснем, разбираме живота на възрастните по-добре, отколкото когато сме били деца. И можем да си позволим да обвиняваме някого в миналото или някой, който не присъства тук, но без да игнорираме и всичко хубаво, което този човек е направил за нас. Добре е да се запитаме дали тези, които обвиняваме толкова много, все пак не са работили в наша полза?
Така поправяме историята, но не от ума, а от сърцето си!