Добрата майка е достатъчно добрата майка
Антоанета Новакова
фамилен консултант
Студио за вътрешна красота „Сефира”
sephira@abv.bg
Живяла много отдавна, през девет планини в десета, в далечна земя, в приказна гора, в спретната колиба насред китна полянка, мъдра старица… (приказки с продължение)
— Какво те води при мен? – обърнала се старицата към младата жена.
— Не е живот това. Дъщеря имам вече голяма. Красавица е тя. Момци я обикалят, а аз съня си изгубих да я мисля. Съвети ѝ давам, а тя ми се сърди. Изпокарахме се с нея. Какво да правя?
— Не е тъй лесен въпросът ти. Пролет е сега, остани при мен, поживей тук в гората до есента, грижи се за живинките ми – за котката, за кучето и горските животни. После пак ме питай…. минaло време
— Е, питай ме сега отново, дъще!
— Разбрах аз къде е грешката ми. Опитвам се да задържа дъщеря ми, да я отглеждам като малко момиче, а тя голяма е. Свой път си има, приятели свои, своя къща ще завърти, със свой мъж ще е.
— Да! Видя колко грижовна майка е котката, как не се отделя от рожбите си сърната, как пази кученцата си майка им. И също тъй видя, че когато пораснаха децата им, те всички ги изпъдиха, за да се справят сами. Човеци сме ние, не бива чак тъй, но твоя работа е да си не само добра, а и лоша понякога. Време е сега да покажеш обичта си, като се погрижиш за себе си, за мъжа си, за приятелките си. А на дъщеря ти да дадеш благословията си да се справя с живота си сама.
Добрата майка е достатъчно добрата майка. Въпросът не е „Аз добра майка ли съм?“, а „Достатъчно добра майка ли съм?“ Да си добра майка означава и да си лоша майка. „Лоша“ – тази, която се грижи и за себе си, която умее да преподреди приоритетите си и след като е отдала грижата си на малкото момиче (или момче), да съумее да изгради гъвкави отношения спрямо ролята на дъщерята на пораснала, възрастна жена.