Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

Истини и заблуди за арттерапията

BETTY - Истини и заблуди за арттерапията
Текст: Олга Георгиева
Снимки: личен архив
08.12.23
BETTY брой 115

Арттерапията става все по-популярна, но въпреки това малко хора знаят какво точно представлява. В този брой ви срещаме с Ирина Апостолова, арттерапевт, за да ни разкаже какво е арттерапия, за кого е подходяща и кои са най-честите заблуди.

Ирина Апостолова е родена в София, където завършва руска езикова гимназия. Има магистърска степен от СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Методика на изобразителното изкуство“. Преподава седем години изобразително изкуство в НСУ „София“, повече от петнадесет години в Ателието за изкуства към ДЦ СмАрт. В творчески тандем с дъщеря си, Яна Атева, реализират артпроекти със социална насоченост в обществено значими пространства като Столична община, Педиатричния център на болница „Токуда“, Софийска градска художествена галерия, Център за репродуктивно здраве „Д-р Щерев“, СБАЛ по онкология, Болница „Пирдоп“ и др. Съавтор е на учебници по изобразително изкуство I-IV клас и на няколко методически ръководства за учители. Завършва 3-годишен курс на обучение по арттерапия към БААТ (Българска асоциация по арттерапия) със специалност консултант-арттерапевт, а впоследствие и 4-годишно обучение по фамилна психотерапия към ПИСЕЛ (Психотерапевтичен институт по социална екология на личността).

Завършва Школата по сугестопедия към фондация „Проф. д-р Г. Лозанов и проф.д-р Ев. Гатева“. През 2019 г. заедно с Яна създават Green Art Center - за изкуства, йога и арттерапия за деца, възрастни и семейства – на живо и онлайн. Ирина практикува йога от 30 години и повече от 10 години е инструктор по класическа йога за деца и възрастни. В момента работи по идеята за създаване на методика за йога за хора с увредено зрение.

Ето какво сподели Ирина Апостолова специално за читателите на сп. Betty Моята аптека.

Ирина, какви погрешни представи за арттерапията сте забелязвали?

-Често хората си мислят (както и самата аз преди), че всеки може да бъде в ролята на арттерапевт. Особено пък художниците. Много години съм преподавала изобразително изкуство и си мислех, че това е основата, върху която мога да надграждам и да развивам нови умения като арттерапевт. Но не е така. Дори мога да кажа, че колкото по-малко можеш да рисуваш, толкова по-добре би могъл да схванеш идеята на арттерапията.

И друга заблуда – че арттерапия е, когато гледаш и се наслаждаваш на изкуството. Или когато посещаваш курсове по рисуване или грънчарство например. Или (както напоследък е модерно) на чаша вино да се събират хора и художник да ги напътства как да нарисуват нещо. Или пък като рисуваш сам и освобождаваш емоциите си. Това не е арттерапия. В тези случаи човек наистина се разтоварва, откъсва се от ежедневните си преживявания и се отдава на нещо ново, зареждащо и вдъхновяващо. И да, наистина изкуството оказва своята роля на „лечител на човешката душа“, но арттерапията е нещо различно.

Какво е тогава арттерапията?

-Арттерапията е целенасочен процес, който се ръководи от психотерапевт, а участници са клиентът и неговият „продукт“. И този продукт може изобщо да не е „художествен“ и „естетичен“, даже почти винаги е много далеч от това. Арттерапията се провежда в така да я наречем „защитена среда“. Тя се осигурява от терапевта. Това включва спокойна обстановка, планирано време за провеждане, набор от изобразителни материали и много важно – доверие и конфиденциалност.

Тези условия са необходими, за да може клиентът да изрази визуално неща, които понякога самият той не осъзнава. Образите са абсолютно автентични. Не можем да насърчаваме клиента, да одобряваме или да „подсказваме“ какво и как да нарисува. А и самото изображение има значение единствено като носител на конкретно емоционално съдържание. С помощта на терапевта клиентът може да открие в рисунката си собствени преживявания, асоциации, връщане на спомени, свои вярвания, минал опит или нещо друго…

Понякога се получават драсканици, понякога цветни петна, понякога наивистични рисунки, понякога смесица от геометрични фигури… Но при всички случаи това е нещо много съкровено! И тогава се създава онзи фин процес на свързване между три субекта – терапевт, клиент и неговия „продукт“. Рисунката става свързващото звено. Тя улеснява контакта между терапевта и клиента, помага да се изведе и да стане „видимо“ някакво вътрешно съдържание, което да бъде разглеждано, обсъждано и в крайна сметка по-добре разбрано. Така човек постепенно подобрява връзката със самия себе си.

За кого е арттерапията?

Арттерапията не се използва само за хора, нуждаещи се от психологическа и терапевтична помощ. Много успешно тя се прилага за превенция и развитие. Например чрез нея може да се развива емоционалната компетентност на децата – да осъзнават чувствата и емоциите си, да ги разпознават у себе си и другите, да развиват емпатия, да правят разлика между емоцията и реакцията (действието). Това е една емоционална култура, която доста липсва в обществото ни като цяло. Когато се работи с деца, преживели фрустрации, травми, насилие или загуба, арттерапията е много добър инструмент, тъй като е близка до естествените изразни средства на детето. Чрез рисунката децата могат да изразят това, което иначе трудно биха могли да вербализират.

Наблюдавам напоследък колко популярност набират едни схематични, алгоритмични и твърде академични ръководства и помагала за емоционална интелигентност. Не съм сигурна, че използването им непременно ще повиши уменията на децата да се ориентират в емоциите и да овладяват импулсите си. Не знам дали, ако изпитат гняв например, ще знаят какво да правят с него.

В тези материали често емоциите са извадени от естествения си контекст и се възприемат като емотикони – символно, метафорично, без нюанси и доста обобщено.

Мисля, че чрез методите на арттерапията можем да дадем на децата едно пространство, в което по автентичен, но приемлив и безопасен начин да изразяват трудните за тях емоции – страх, яд, тревога, завист…

С помощта на терапевта те разбират, че това са преживявания, присъщи за всеки човек, че могат да ги погледнат отстрани, могат да ги степенуват като сила и да ги канализират в действия, които самите те могат да управляват. Това е огромно постижение. Защото всяка положителна промяна в емоционалния вътрешен свят на децата се отразява благотворно и върху самочувствието им, и върху взаимоотношенията им, и върху постиженията им в училище.

Как се насочихте към работата като арттерапевт?

Както казах, много години съм преподавала изобразително изкуство, имах възможност истински да творя и експериментирам в областта на методиката на изобразителното изкуство. Така с времето създадох свои авторски методи, при които деца (съвсем без да е задължително да са талантливи) да разкрият един неочакван и впечатляващ творчески потенциал.

Развивайки собствения си интерес, попаднах на информация за една лятна школа по арттерапия. Отидох и….. бях изключително изненадана! Преживях много повече, отколкото рисувах и писах. Това беше първата ми среща с нея. А по-нататък последва 3-годишно обучение в Българската асоциация по арттерапия (БААТ), което ме срещна с изключителни професионалисти. Те ми дадоха основата и дълбокото разбиране на арттерапията. Показаха ми каква е ролята и отговорността на терапевта. Учеха ме с личния си пример на етика и какво е да уважаваш истински личността и как да създаваш условия за нейното безопасно себеразкриване, за да можеш наистина да бъдеш полезен. Много съм благодарна, че бях част от всичко това.

cross