Каквото ми е на сърцето, това ми е на устата! Смятащите себе си за брутално честни нямат филтър. Ние биваме уведомени точно какво си мислят. Как се съчетават тези две различни категории – бруталност и честност? Едното е грубост, жестокост, коравосърдечност, нехуманност, а другото – почтеност, добродетелност, доблест, нравствена отговорност. Когато някой се обяви за „брутално честен“, той се измъква лесно. Добавяйки думата „честен“ след „брутален“, той ви информира, че е на път да ви нарани, но вие не трябва да изпитвате болка. Това не само е объркващо и нечестно, но също така ви кара да почувствате вина заради това, че всъщност ви боли.

Често терминът „брутално честен“ се приема като положително качество. Но наистина ли е нещо хубаво? Честността е добра политика. В крайна сметка никой не обича лъжците. Добре е да сте честни с всички през повечето време. Но внимавайте дали не сте твърде честни. Обезпокояващото е не честността, а бруталността. Защото е вярно, че истината боли!

От друга страна, вероятно искате да казвате и чувате истината, но как да не боли толкова много? Вместо брутални бъдете състрадателни. Истината със състрадание включва изразяване на вашата истина с намерението да насърчи осъзнаването, а не да нарани. Когато едно съобщение се възприема като обидно, човекът, с когото се опитвате да общувате, е по-вероятно да се затвори или да премине в отбрана. По принцип бруталната честност спира комуникацията, за разлика от истината със състрадание, която я насърчава.

Как да бъдете състрадателно честни?

• На първо място искайте позволение! Попитайте човека дали би се заинтересувал и от информацията, която имате. Има ли нужда от вашата истина?
• Споделете намерението си. Кажете на човека за какво ви е грижа и защо искате да споделите. Какво искате за него като резултат?
• Ако се притеснявате, че ще кажете нещо, което може да нарани, първо се запитайте дали това, което ще споделите, ще помогне на човека или не.
• Чуйте страха си. Какво е най-лошото, което може да се случи? Можете ли да живеете с последствията от изказването? Но и бъдете смели, имайки предвид намерението си да помогнете.
• Помислете с кого общувате. Каква е неговата личност? Как можете да говорите така че, да ви чуят?
• Изберете най-доброто време и място, за да съобщите думите, които сте решили, че са най-ефективни, защото ограничаването на разсейването ще ви помогне да изразите грижата и състраданието си.

Честността изисква финес. Говоренето и чуването на истината са придобити умения. Истинското предизвикателство не е дали да кажем истината, а кога, как и колко. Всички сме засегнати от това, че се налага да обработваме толкова много информация и толкова бързо, че е лесно да чуем само това, което искаме да чуем. Дори и да нямате проблем с казването на истината, човекът в края на разговора може да има проблем да я чуе. Така че в онези редки случаи, когато спечелите вниманието на някого, бъдете директни и честни.

Може да бъдете честни, споделяйки мисли и знания, без да удряте хората с вашата „истина“. Казването на истината е важно, но по-важното е как я изричате. Направете пауза, помислете за себе си и чувствата си, но вземете предвид и другия човек с неговите преживявания. По този начин е по-възможно да бъдете чути, да ви отговорят и вероятно дори връзката ви ще се задълбочи и подобри. Помислете за нежни начини да обсъждате трудните истини, за да бъдете не брутално честни, а честни с обич и грижа!