Олга Георгиева
Разположен на два континента, пресечна точка на световни пътища, Истанбул е орисан да бъде важен град. Наричан с различни имена – Византион, Константинопол, Стамбул, Цариград – за почти шестнадесет века той е столица на четири различни империи: Римската, Византийската, Латинската и Османската. Запазил следите от имперския си блясък, днес Истанбул възстановява икономическата си мощ. И е една от най-популярните дестинации в света.
Заради нескончаемите турски сериали по телевизията гледката на Босфора присъства почти всяка вечер в българските домове. Чрез филмовите интерпретации виждаме различните лица на този пъстър град – от мизерните квартали до модерния лукс на богатото съсловие, до които обикновеният турист често не достига, следвайки само най-известните туристически маршрути. Но Истанбул е от градовете, които можеш да разбереш, само ако се потопиш в него, ако не се стремиш да видиш възможно най-много места, пред които да се снимаш за Фейсбук. Ако вместо това бавно, без да бързаш преживяваш ароматите, звуците, вкусовете и гледките. Историята. И музиката на Истанбул.
Градът с много лица
Преди да отида за първи път в Истанбул, попитах близка приятелка дали ѝ харесва градът. Отговорът ѝ ми се видя странен. Тя каза: „Ходила съм много пъти. Още не мога да разбера дали ми харесва или не.“ Защото Истанбул наистина има много лица. В 14-милионния град живеят хора, толкова бедни, че никога не излизат от домовете си. И в същото време във въздуха се носи „миризма на пари“, на работеща икономика, на развитие. Молове, небостъргачи, супермодерни сгради и жилищни комплекси. Високоскоростни магистрали, прекосяващи града от край до край (това от край до край е около 150 км). Невероятна инфраструктура и транспортни мрежи, три висящи моста над Босфора, железопътен тунел „Мармарай“ под него, впечатляващи индустриални зони, хиляди изложения, панаири и ежегодни събития. И в същото време: уникална атмосфера, хилядолетна история, сгради от различни епохи и архитектурни стилове на една и съща улица, близо 1000 джамии… Този пъстър град има три основни части. Европейска, разделена на две от залива Златният рог (на турски Халич) – историческият полуостров на юг и Галата на север. И азиатска, наречена Новия град.
Истанбул с всички сетива
Първото, което долавят сетивата на туриста, дошъл за първи път в Истанбул, са неговите аромати и звуци. Те са като ударна вълна. Аромати, различни през всеки сезон и във всеки квартал. Моите първи „ароматни“ спомени са от октомври. Миризма на море. На нещо сладко. На печена царевица и кестени. На дим. На нещо странно, особено… Различно, и в същото време познато. Звуците са пъстра смес. От клаксоните на автомобилите, които се чуват непрекъснато из целия град (натискането им е стандартен начин за сигнализация между шофьорите). Глухото бучене на моторите на корабите и фериботите, движещи се по Босфора. Сирените им. Призивите за молитва, долитащи едновременно от всички джамии на града. Градските шумове на метрополиса. И музиката! Пъстра и разнородна, като самия град. На нея е посветен немският документален филм „Музиката на Истанбул“ (2005 г.) на режисьора Фатих Акин. В нея има някаква магия, нещо, което те поразява. Кара те да се спреш и да послушаш. Уличната музика или тази, която се носи от музикалните магазини, без значение. Няма да сбъркате, ако си купите някой от дисковете на Café Anatolia или на Омар Фарук Текбилек. Да включим още сетива. Вкус. Турски чай в малка стъклена чаша, в каквито ние обикновено пием ракия. Силен, горчив. Или по-сладък. Сок от нар, продават го навсякъде по улиците в малки будки за правене на фреш. Турско кафе. Айран и лимонада – познати вкусове. Дюнери с телешко месо, ястия с кайма и люти подправки. Гевреци със сусам. И сладкиши! Баклава, кадаиф, локум и всякакви сладости… Допир. Кашмирени шалове в различни цветове и десени на „Капалъ чарши“. Коприна. Телешка кожа. Усещането за калдъръм под краката в старите квартали. И накрая – гледки. Кулата Галата. Пешеходният булевард „Независимост“. Синята Джамия. Света София. Българската желязна църква „Св. Стефан“. Сюлейман джамия. Долмабахче сарай. Топкапъ сарай. Капалъ чарши… Истанбул е пиршество за всички сетива.
Мостът Галата, кулата и улица „Истиклял“
Когато си за пръв път в нов град, естественият ти стремеж е да видиш колкото може повече, обзема те някаква „туристическа лакомия“. Когато идваш пак, вече спокойно отделяш времето си за определени места, които са те впечатлили или са те накарали да се почувстваш добре. И които искаш да видиш отново. Разточително и спокойно. Специално за Истанбул – по начина, по който го описва в романите си световно известната турска писателка Елиф Шафак. За това няма да се опитвам да ви показвам много места. Нека оставим колата на южния бряг на Златния рог и да тръгнем пеша по моста Галата. Ще преминем на северната му страна до кулата Галата и района за романтични разходки. Мостът е забележително архитектурно дело. Първото, което забелязваме обаче, са рибарите. Толкова много на едно място, провесили въдици, застанали плътно един до друг, с риболовните „такъми“ до краката си. На моста има и търговска зона с изобилие от истанбулски сувенири, ще си купим по нещо за спомен. По моста се движи релсов и автомобилен транспорт, подвижен е и позволява да преминават плавателни съдове. Под него има красиви ресторанти с разнообразна кухня, от които човек може да се наслаждава на морския въздух и на гледката. Стъпваме на другия бряг. Районът на кулата, „Каракьой“, не прилича на никое друго място в света. Тесни улички, сгради с най-разнообразна архитектура. Конусовидният купол на кулата се вижда още отдалеч, както и от повечето централни точки на града. Сградата е построена от генуезки преселници през Средновековието, изградена е от камък. Качваме се горе. Панорамата по залез слънце е зашеметяваща… Можем да останем в кафенето на кулата или да пием чай на миниатюрните масички по уличките долу. Не бързаме. Тук сме близо и до емблематичния площад „Таксим“, който свързваме с политически демонстрации и събития. От него тръгва най-известната улица в Истанбул: „Истиклял“ (Независимост). Тя е пешеходна, с много магазини един до друг, с красиви сгради, приятни кафенета и ресторанти. Кипи особено оживление, млади хора и туристи изпълват заведенията. Единственото превозно средство по улицата е трамваят на Носталгията, ретро-трамвай, който се движи по една линия. Да седнем в някой ресторант на „Истиклял“, да си поръчаме типични турски ястия и да усетим пулса на „сърцето“ на града. До следващия път!