Текст: д-р Ирен Петрова, невролог в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“

България от години е на челните места по заболеваемост и смъртност от инсулт. Какви са причините за това? Кои са рисковите фактори и как биха могли да бъдат контролирани? Как да разпознаем симптомите на инсулта? И колко дълго трае „златният час“ след настъпването му? Какви възможности дава съвременното лечение на инсулта? И защо профилактиката – и първична, и вторична – е толкова ключова? Попитахме д-р Ирен Петрова, невролог в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“ в столицата.

„За съжаление е факт, че България е на едно от първите места по заболеваемост от инсулти. Причините за това са много“, признава д-р Ирен Петрова. „На първо място – рисковите фактори, които не се контролират и лекуват своевременно. Те включват неконтролирана артериална хипертония, декомпенсиран захарен диабет, нарушение на липидния профил и на сърдечния ритъм и липсата на антикоагулантна или антиагрегантна терапия, редица сърдечни заболявания“, изрежда ги невроложката от „Александровска“. Вина тук имат и пациентите.

„Много хора не спазват предписаната им терапия, самолекуват се, често се явяват късно на консултация при съответния специалист, не ходят на вторични профилактични прегледи. Друга честа причина е неспазване на хигиенно-диетичен режим, а именно – консумиране на много солени и тлъсти храни, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, липса на двигателна активност и обездвижване, наднормено тегло“, споделя опита си д-р Петрова.

Ах, този стрес!

И инсултът – като други диагнози – понякога се дължи на „хубав живот“. „Голяма роля за възникването му се отдава и на стресаостър или хроничен“, не крие невроложката. „Относително значение има и възрастта. По-често боледуват възрастни пациенти, но нараства броят и на младите. Всъщност при много заболявания се наблюдава подмладяване. Това се обяснява с лошото качество на живот, многократните стресови ситуации и недобрия контрол на рисковите фактори“, допълва специалистката от „Александровска“.

Генетичната предиспозиция също не е за подценяване. „Има цели фамилии, които страдат от инсулти или инфаркти във възрастта преди 50 години. Това се свързва с генетични аномалии, при които се нарушава съсирването на кръвта и образуването на тромби, които запушват мозъчните съдове и водят често до исхемични инсулти“, разкрива д-р Петрова. И подчертава, че причината за възникването им обикновено не е една, а комплекс от няколко.

Исхемичен или хеморагичен?

Какво всъщност представлява инсултът? „Това е остро нарушение на мозъчното кръвообращение, като неврологичната симптоматика персистира повече от 24 часа. Ако е до 24 часа, се говори за транзиторни исхемични атаки, които в някои случаи могат да преминат в инсулти“, прави важното уточнение невроложката.

„Инсултът бива два типа – исхемичен и хеморагичен. При първия се нарушава кръвоснабдяването в дадена зона от мозъка и се получава исхемия (нарушено хранене). При хеморагичния се наблюдава руптура на мозъчен съд по ред причини и навлизане на кръв в различни участъци от мозъка“, обяснява д-р Петрова.

Причините – от аритмия до аневризма

И двата типа инсулт могат да са в резултат на рисковите фактори, изтъкнати по-рано от специалистката от „Александровска“. „По-чести при исхемичния са нарушенията в сърдечния ритъм и липсата или недостатъчният прием на антиагрегантна или антикоагулантна терапия, стенозите на магистрални мозъчни съдове, генетичните аномалии, водещи до нарушаване на кръвосъсирването.

Най-честите причини за хеморагичния мозъчен инсулт пък са съдови аномалии, аневризми, недобър контрол на РР (което води до промени на съдовата стена) или на антикоагулантната терапия (което повишава риска от кървене)“, подробно обяснява д-р Петрова.

Симптомите са „многолики“

Как да познаем инсулта? Неврологичната симптоматика е твърде разнообразна и зависи от това кой участък на мозъка е засегнат. „Може да има двигателни нарушения, на координацията и сетивността, на зрението, на говора. Най-честите инсулти са в „басейна“ на лява или дясна средна мозъчна артерия. Много тежко протича, когато има засягане на ствола. При него се наблюдава нарушение в дишането и гълтането, промяна в пулса и РР. В тези случаи смъртността е над 50%“, не крие невроложката.

Тромболизата е ефективна до 4-ия час

Лечението на инсулта е няколко типа – консервативно, оперативно и рехабилитационно. „Много е важно пациентът своевременно да бъде прегледан при първите симптоми, за да може да се реагира адекватно, да се включи ранно лечение и да оздравее напълно без остатъчна неврологична симптоматика и тежка инвалидизация“, категорична е д-р Петрова.

„Тук много важно е времето. Първите три-четири часа от началото на заболяването са решаващи. В този период пациентът трябва да бъде закаран в болница – с готовност за тромболиза или тромбектомия (хирургично отстраняване на тромба). Да му бъдат направени необходимите кръвни изследвания, компютърна томография на глава или ангиография (при съдови аневризми) и да се прецени дали няма някои противопоказания за провеждането на тромболиза“, разкрива какъв е алгоритъмът на действие невроложката.

„Ако всичко е наред, има смисъл тя да се осъществи в първите 3 до 4 часа от началото на заболяването. Така се гарантира пълно възстановяване на пациента. При съдовите аневризми е важно да се проведе неврохирургична операция в първите 72 часа от началото на кръвоизлива. Ако се изпусне този период, пациентът се лекува консервативно дълго време, и има последваща продължителна рехабилитация – включително и говорна (ако има нарушение)“, допълва д-р Петрова.

Рехабилитацията е ключова през първата година

Опитната невроложка от „Александровска“ не спестява истината – резултатът от лечението невинаги е успешен. „Има пациенти, които остават с различна степен на инвалидизация. Не са работоспособни и зависят от други хора. Много важно е да се проведе рехабилитация в първата една година от началото на инсулта (поне двукратно)“, препоръчва специалистката. „Не са редки и рецидивите, ако не се спазват указанията на лекарите и пациентът не се лекува (липсва вторична профилактика). Те протичат с по-тежка неврологична симптоматика  от предходния инсулт“, споделя впечатленията си д-р Петрова.

Има риск от деменция

„Някои пациенти не отчитат, че имат някакви неврологични симптоми. Но щом се проведе компютърна и ядрено магнитна-резонансна томография на главен мозък, се установяват множество глиозни фокуси (това значи, че пациентът е преживял повече инсулти). Тази находка се обозначава като „мозъчносъдова болест“. Често тя води до проблеми с паметта, нарушение в концентрацията и вниманието, затруднено възприемане на нова информация, поведенчески и емоционални нарушения“, предупреждава невроложката.

Това състояние – в зависимост от  проведеното невропсихологично изследване – може да се диагностицира от леко когнитивно нарушение до тежък дементен синдром. Затова д-р Петрова напомня, че при прекаралите инсулт пациенти е изключително важна вторичната профилактика, за да не настъпят рецидиви или здравето на пациента да се влоши.

Профилактика и пак профилактика

Приоритет №1 на д-р Петрова и колегите ú обаче остава предотвратяването на инсулта. „Затова ключово е стриктното следене на рисковите фактори, адекватното им лечение, спазването на подходящ хигиенно-диетичен режим, двигателната активност, избягването на стресови ситуации, редовните прегледи при съответния специалист. Тоест, много важна е първичната профилактика“, категорична е невроложката.

„А при преживян инсулт вторичната профилактика не бива да се подценява, за да не се влоши състоянието до степен на тежка инвалидизация. Не на последно място много важно е и провеждането на тромболиза в срок, за да може пациентът да се възстанови“, казва в заключение д-р Ирен Петрова.