Текст: д-р Мая Катрафилова, специалист уролог в МЦ „Св. Николай Чудотворец“ в Бургас

„Отидох на плаж, но вместо с тен се върнах с инфекция!“. Колко често сте чували тази реплика? Факт е, че през лятото уроинфекциите бележат ръст. А често набедени за бума им са басейните, които мнозина приемат за „извор на болести“.

Крият ли се рискове във водата и какви са те? Как да се предпазим от реалната заплаха – циститите? И защо дамите са особено уязвими в сезона на любовта и забавленията? Отговаря д-р Мая Катрафилова, специалист уролог в МЦ „Св. Николай Чудотворец“ в Бургас.

„Погрешно е схващането, че циститът се причинява от плуване в морето или посещението на басейн“, категорична е д-р Мая Катрафилова. „Наличието на големи концентрации дезинфекциращи средства във водата в къпалните изключват контаминация (б.р. заразяване). В общия случай пък морето се „самоочиства“ – тук, разбира се, изключваме замърсявания чрез изхвърляне на отпадни води. Посещението на басейни е безопасно – при спазване на всички мерки за хигиена и дезинфекция“, успокоява урологът.

Но уточнява – химикалите, с които се пречиства водата, в изключителни случаи могат да се окажат нож с две остриета. „Всеки човек с хронични заболявания или с предразположение към дерматити и чувствителна кожа е добре да се консултира с лекуващия си лекар относно желанието си да посещава басейн“, смята специалистът от Бургас .

Истинските „виновници“

„Вероятно митът, че басейните са причина за инфекции е възникнал, тъй като през летните месеци циститите зачестяват. Това всъщност се дължи на факта, че сега организмът често е обезводнен поради високите температури. Урината е по-концентрирана, а честотата на уриниране – намалена.

Всичко това създава чудесни условия за развитието на микроорганизмите“, обяснява д-р Катрафилова. И допълва, че през лятото – в сезона на любовта, по-честите полови контакти също допринасят за навлизане на патогените през уретрата. Дамите са особено уязвими, тъй като при тях тя е много по-къса и проникването им през нея е значително по-лесно. „Дължината ú е едва 3-4 см, докато при мъжете е 20-25 см“, уточнява урологът.

Уязвими са младите жени

Циститът се появява, когато в пикочния мехур се развият патогени, които предизвикват раздразнение и възпаление, обяснява д-р Катрафилова. „При нормални физиологични условия урината ни е стерилна, т.е. не съдържа микроорганизми. За това допринасят както честото уриниране – при което се изпразва пикочният мехур, без да има остатъчна урина, така и специален слой от протеини, предпазващ вътрешния слой на мехура – гликозаминогликаните“, разкрива урологът.

Циститът най-често се наблюдава при младите и активни жени – във възрастта между 20 и 45 години, но нерядко притеснява и дамите в менопауза. „При наличие на уроинфекция при пеленачета и малки деца пък се налага щателно изследване поради риск от подлежаща вродена аномалия – например везикоуретерален рефлукс“, предупреждава специалистът от Бургас.

Урината помътнява

За жалост, едва ли има човек, който през живота си да не се е сблъсквал с уроинфекция. Д-р Катрафилова обаче припомня неприятните симптоми, които трябва да ни алармират, че е нужна консултация със специалист. Ето и типичните оплаквания:

  • Често уриниране
  • Парене и болка при уриниране
  • Болка в долната част на корема зад симфизата (б.р. срамната кост)
  • Императивни позиви за уриниране
  • Нощно уриниране
  • Хематурия (кръв в урината)
  • Мътна урина

„При изследването на урина се намира повишено количество левкоцити (бели кръвни клетки), еритроцити (червени кръвни клетки), бактерии, белтък, нитрити“, уточнява д-р Катрафилова. „При първи епизод не е задължително микробиологичното изследване и може да се започне веднага емпирична терапия с подходящ антибиотик. При рецидиви, както и при мъжете, се налага назначаването на т.нар. урокултура (микробиологично изследване на урината) и антибиограма (изследване, установяващо чувствителността на патогенния мик-
роорганизъм към конкретни антибиотици)“, допълва урологът.

Е.coli са неприятел №1

„Най-чест причинител на уроинфекции е бактерията Е. coli (ешерихия коли), следвана от протеус, ентрокок и стафилокок. Колибактерията е „виновник“ за  над 80% от циститите. Този микроорганизъм се среща в изобилие в долните етажи на храносмилателния тракт, но и по тялото“, признава урологът. Вярно е още, че половите контакти могат да улеснят навлизането на бактерии в мехура.

Не е задължително обаче „пробивът“ им в мехура непременно да ни разболее. „При уриниране се постига механично „почистване“ на мехура. Когато това обаче се случва рядко, а урината застоява в него, се създават идеални условия за развитието на патогенните микроорганизми“, подчертава д-р Катрафилова.

Затова и „стискането“ – не само заради по-особените условия на плажа, е изключително вредно. „Други предразполагащи фактори са стриктури (б.р. стеснения) на уретрата и наличие на остатъчна урина, инвазивни интервенции на уретрата (уретроцистоскопия), бременност, запек, захарен диабет, недостатъчен прием на течности, рядко уриниране, вродени аномалии на пикочно-половата система (везикоуретерален рефлукс)“, изрежда ги специалистът от МЦ „Св. Николай Чудотворец“.

Запекът е рисков фактор

Какви правила е добре да спазваме – не само на плажа, за да не помрачат ваканцията ни инфекциите? Д-р Катрафилова има няколко важни препоръки:

  • Приемайте достатъчно количество течности (вода) – поне 2 литра дневно.
  • Уринирайте достатъчно често.
  • Осигурете проветриво бельо от естествена материя.
  • Лекувайте навременно запека.
  • За дамите е важно уринирането след сексуален контакт.
  • Забърсването след дефекация трябва да става в посока отпред назад.

Антибиотик и червена боровинка помагат

Ако все пак станем жертва на инфекцията, е важно да не я подценяваме и бързо да потърсим уролог. „Терапия трябва да се прилага във всички случаи – както за облекчаване на симптомите, така и за да се предотвратят усложнения, особено при хора с аномалии, при бременни и диабетици“, изтъква д-р Катрафилова.

Хубавото е, че най-често не се налага дълъг прием на лекарства. „Антибиотици, които често се използват, са фосфомицина, цефалоспорините, котримоксазола, нитрофурантоина. Обикновено терапия от 3 дни е достатъчна“, разкрива специалистът от Бургас.

Но предупреждава: „За съжаление, в днешно време съществува голям проблем с антибиотичната резистентност, т.е. антибиотикът не е в състояние да унищожи микроб, станал резистентен. По тази причина е нецелесъобразно прилагането на антибиотици за ден-два, както и „самоназначаването“ на широкоспектърни антибиотици“.

Д-р Катрафилова обяснява, че наред със специфичната терапия се препоръчва прием на обилно количество течности, както и на продукти, съдържащи D-маноза (червена боровинка), която възпрепятства прикрепването на колибактерия към мехурната лигавица.

„Ако се стигне до чести рецидиви на заболяването (повече от 4 епизода годишно), се прибягва до т.нар. химиопрофилактика – ниска доза антибиотик за срок от 6-12 месеца. В тези случаи могат да се наложат по-задълбочени изследвания, които да диагностицират друго подлежащо състояние“, допълва урологът от МЦ „Св. Николай Чудотворец“.