Текст: д-р Спаска Лесичкова, имунолог от Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки към УМБАЛ „Александровска“

Септември е тук. И отпуската, за жалост, е само спомен. Иска ни се или не, влизаме в работен режим. И това важи за целия ни организъм – включително за имунната система, която се мобилизира срещу заплахите, които ни дебнат през есента и зимата.

Как да ѝ помогнем - за да ни запази здрави и енергични? Потърсихме съветите на опитната имуноложка д-р Спаска Лесичкова, която е специалист от екипа на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки към столичната УМБАЛ „Александровска“.

Изпитание за организма – така д-р Спаска Лесичкова определя „сезона на настинките и вирусите". Имуноложката от УМБАЛ „Александровска“ припомня, че простудните заболявания се причиняват както от грипните вируси А, В и С, така и от коронавируси, риновируси и др. А антибиотиците не са ефективно „оръжие“ срещу тях.

„Основна роля имат профилактиката (пре- и постекспозиционна) и правилната антивирусна терапия. Укрепването на имунната система е от изключително значение и изисква комплексен подход – достатъчен и пълноценен сън, редовни разходки на чист въздух, които  подобряват локалния имунитет  на дихателните пътища и повишават кислородното насищане на кръвта и пълноценно и балансирано хранене“, дава рецептата си д-р Лесичкова.

(Без)ценните витамини и микроелементи

За да се мобилизира, организмът има нужда и от „помощ отвън“ – под формата на допълнителен прием на витамини и различни микроелементи. „Витамин D,  например, е с доказана имунорегулаторна функция, а С и Е – с антиоксидантната си активност – намаляват тежестта на простудните заболявания.

Селенът и цинкът са кофактори в имунния отговор срещу различни инфекциозни причинители. Омега 3 мастните киселини и хранителни добавки, съдържащи куркумин, джинджифил, алое вера, ехинацея, имат благоприятен ефект и повишават защитните сили на организма“, споделя опита си д-р Лесичкова.

Диета за имунитета

Хубавото е, че тези безценни витамини и микроелементи се съдържат и в сезонните плодове и зеленчуци. „Появи се нова тенденция в здравословния начин на живот, наречена „имунохранене“, с акцент върху естествената защита на организма и включване в диетата на продукти, които подсилват имунната система.

Прясно приготвената храна с достатъчен прием на белтъци, полиненаситени мастни киселини, витамини и микроелементи е важна за правилното функциониране на клетките на имунната система. Недостигът на тези вещества води до имунен дефицит и предразположеност към инфекции“, предупреждава имуноложката. Затова през есента препоръчва диета, богата на пресни плодове и зеленчуци, месо и риба и морски дарове, мед, ядки.

Кейл и кайсии срещу токсините

„Добре е да наблегнем на храни, съдържащи каротин. Бета-каротинът се превръща във витамин А, който от своя страна подсилва естествената защита на организма и има детоксикиращо действие", разкрива специалистката от „Александровска“. Съдържа се основно в морковите, спанака, кейла (къдраво зеле), кайсиите и пъпеша.

„В менюто трябва да има още плодове и зеленчуци, богати на витамин С. Освен че влияе благоприятно на имунната ни система, подкрепя и други жизненоважни процеси - като производството на колаген в тялото и усвояването на желязо“, подчертава д-р Лесичкова. Можете да си го набавите, хапвайки повече портокали, ягоди, броколи, червени и зелени чушки, зеле и карфиол.

„Витамините А и Е пък са антиоксиданти с важна роля за правилното функциониране на всички клетки в организма. Витамин Е подсилва имунната система и също така помага на витамин К да осъществява по-добре антикоагулантната си функция, която намалява риска от тромби в кръвта“, допълва имуноложката. Не пропуска да отбележи, че хидратацията е изключително важна – затова препоръчва през есента да се пият много билкови чайове, прясно изцедени сокове и, разбира се, вода.

8 час сън и 1 час разходка

За да се адаптира по-бързо и успешно към смяната на сезоните, организмът има нужда и от балансиран режим. На първо място д-р Лесичкова поставя пълноценния сън, който трябва да е не по-малко от 8 часа.

„Редовните, поне час дневно, разходки на чист въздух и карането на колело също са много важни. Движението подобрява дишането, ускорява изхвърлянето на въглероден двуокис и усилва притока на кислород към белите дробове. Това подобрява локалния имунитет по хода на дихателната система и повишава кислородното насищане на кръвта“, подчертава имуноложката.

Имуномодулатори - какви и кога?

„Тежката артилерия“ – имуномодулаторите, също имат своите ползи при смяната на сезоните. „Напоследък в нашата практика наблюдаваме голям успех от прилагането им. Имуномодулаторите са биологично активни субстанции, които специфично и/или неспецифично влияят върху имунната система, като стимулират собствените защитни механизми на организма.

Има две групи: фитоимуномодулатори (ехинацея, туя, алое вера, алфа и бета глюкани и много други от растителен произход) и синтетични – каквито са дериватите на инозина и полибактериалните имуностимулатори. Различните видове препарати повлияват различни звена на имунната система“, уточнява д-р Лесичкова. И бърза да допълни, че изборът на подходящия имуномодулатор се прави от специалист в областта на клиничната имунология, след предварителна оценка на клиничния и имунологичен статус.

„Имуномодулаторите от всякакъв произход, приложени разумно и по подходящ начин, съобразно заболяването на индивида, неговите физиологични и възрастови особености, ограничават прекомерната употреба и дори злоупотреба с антибиотици и гарантират по-добро имунно здраве, категорична е специалистката от УМБАЛ „Александровска“.

Октомври е време за ваксина

Логично, на прага на есента, изниква и вечната дилема – нужна ли ни е противогрипна ваксина? Кога да я поставим? И как би се комбинирала с бустер срещу COVID-19, да речем?

„Eжегодната противогрипна ваксинация е най-ефективното средство за превенция на грип и неговите усложнения. Оптималното време за провеждане на имунизации е непосредствено преди регистрирането на епидемичен подем от грип (началото на месец октомври) и трябва да продължи през цялото време, докато грипният вирус циркулира в съответната страна“, обяснява д-р Лесичкова.

И смята, че най-уязвимите групи по отношение на заразяване, тежко протичане и усложнения трябва непременно да се ваксинират. Имуноложката изрежда и кои хора попадат в тях: жени, които планират бременност по време на грипния сезон; медицински специалисти, работещи с пациенти; лица в напреднала възраст, болни с имунодефицитни състояния, сърдечни заболявания, хронични респираторни заболявания и болести на обмяната.

Нуждата от бустер срещу COVID-19

„Ефикасността на ваксините зависи в голяма степен от антигенната близост между ваксиналните и циркулиращите щамове на грипните вируси. Значение имат също възрастта, здравният и имунен статус. Тези уязвими категории пациенти подлежат и на бустерна имунизация срещу COVID-19“, отбелязва имуноложката.

„Уместно е отстоянието между различните ваксини да не е по-малко от две седмици между апликациите. Препоръчително е хората, поставили си бустерни дози от ваксините срещу SARS-CoV2, да проследят своя специфичен клетъчен имунен отговор и протективен титър на неутрализиращи антитела, изтъква на финала д-р Спаска Лесичкова от Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки към УМБАЛ „Александровска“.