Текст: Христо Донев

Баскетболът е сред най-популярните и комерсиални спортове на планетата. Играта с оранжевата топка радва милиони фенове и според редица специалисти е сред най-подходящите за подрастващи деца и тийнейджъри. Професионалният баскетбол е изключително атрактивен, особено поради факта, че през повечето време състезателите са във въздуха. Затова и често баскетболът е наричан „играта на въздушните“ или „играта на извънземните“.

Историята
Баскетболът се ражда в САЩ. През 1891 г. в един дъждовен ден канадецът Джеймс Нейсмит, преподавател по физическо възпитание в училище в Спрингфийлд, Масачузетс, се опитва да организира занимания за учениците си. Идеята му е да създаде активна игра на закрито. След като отхвърля няколко възможности като прекалено груби или неподходящи за затворено помещение, той описва основните правила и заковава на стената кош за праскови на височина 10 фута (3.048 метра). За разлика от днешните баскетболни кошове първият на Нейсмит не е с пробито дъно и топката трябва да се вади от него след всяка точка. Впоследствие, за да не се качват играчите по стълба за изваждане на топката, дъното на коша е пробито, така че топката да се избутва с дълга пръчка. Първоначално баскетболът се играе с футболна топка. Първите топки, специално предназначени за баскетбол, са кафяви, а обичайната днес оранжева топка е въведена едва в края на 50-те години от Тони Хинкъл, който иска да направи топката по-добре видима както за играчите, така и за публиката. Кошовете за праскови се използват до 1906 г., когато са заменени с метални обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става възможно топката да преминава през коша. През този период отборът печели точка за всеки кош, като отборът, получил повече точки, побеждава. Първоначално кошовете са заковани за галерия около игрището, но това се оказва непрактично, защото зрители от галерията се намесвали в играта. По тази причина е въведено таблото зад коша, което в допълнение дава възможност за изстрели с удар в него. Днес баскетболът е много по-развит от времето на създаването му, като съществуват множество техники на стрелба, пазене на топката, дриблиране, борба под коша и впечатляващи „забивки“ (вкарване на топката директно в коша след отскок на играча без стрелба). Не на последно място са и множеството тактики за игра в нападение и защита и позиционирането на самите играчи. Обикновено най-високите играчи са на позициите център, тежко и леко крило, а тези, които са по-ниски и притежават най-добри умения с топката и скорост, са на позициите плеймейкър и атакуващ (стрелящ) гард.

Правилата
Баскетболът се практикува върху паркетно игрище с дължина 28 метра и ширина 15 метра. Във всеки отбор има по 5 играчи, полето е с правоъгълна форма с два коша в средата на двете къси страни на игрището. Рингът, в който трябва да се вкара топката, е с диаметър 46 сантиметра и е монтиран на табло. Когато топката е изстреляна от близко разстояние, вкараният кош се брои за 2 точки, а ако играчът се намира зад голямата дъга около коша, тогава се отчитат 3 точки. Вкаран кош при изпълнението на наказателен удар се отбелязва с
1 точка. Победител в мача е отборът, вкарал повече точки, а ако редовното време завърши наравно, се играе продължение. Топката може да се придвижва в игрището с дрибъл от страна на играчите или с подаване към съотборник. За нарушение се счита, липсата на дрибъл след направени повече от две крачки (отсъждат се крачки), хващането на топката с две ръце и отново започване на дриблиране (двоен дрибъл). Различните нарушения се наричат „фалове“. Прекият физически контакт между играчите се наказва с лично нарушение, като играч, който натрупа 5 лични нарушения, се изважда от игра.

Всеки от петте баскетболисти на терена играе на отделен пост:
Плеймейкър – обикновено е най-бързият играч в отбора, като трябва да може да стреля добре от средна и далечна дистанция, а при грешка трябва първи да се прибере в защита.

Атакуващ гард – има за задача да направи колкото се може повече стрелби, основно от далечно разстояние, а в защита трябва да покрие голям периметър и да не позволява на атакуващите играчи да стрелят към неговия кош.

Леко крило – трябва да бележи точки от средна и близка дистанция, като пробива между противниковите защитници. Има за задача да пресича пасовете на другия отбор и да се бори за отскочилите топки след стрелба.

Тежко крило – много често играе с гръб към коша или под него и отваря пътя на лекото крило, като блокира защитниците. Стреля предимно от близка дистанция. В защита спира тежкото крило на противника и се опитва да блокира стрелбата на лекото крило.

Център – най-високият и мощен играч. С физическото си преимущество се опитва да си създаде пространство за стрелба или да се опита да направи забивка през защитния вал на противника.

Екипировка
По принцип единствената екипировка за играта е баскетболната топка, и баскетболното игрище. В зависимост от качеството цената на топката варира от 10-15 лева до 60-70 лева. По традиция спортът се играе по шорти и потник. Състезателите задължително трябва да вкарват фланелките си вътре в гащетата. Номерата трябва да са ясно видими – на гърба на фланелката трябва да са високи поне двадесет сантиметра, а на гърдите – най-малко десет. Не са разрешени предпазители за пръст, китка, ръка, лакът или предмишница, накити за глава, бижута или други предмети, които могат да причинят охлузване или нараняване. Разрешени са предпазители за рамото, мишницата, бедрото или подбедрицата, при положение че не може да се наранят другите играчи, както и наколенки, протектори за счупен нос, очила, които не създават опасност за другите състезатели, и ленти за глава, не по-широки от пет сантиметра.