Текст: Христо Донев

Когато става дума за хокейни спортове, най-често хората се сещат за вариантите на лед или на трева. Това са най-комерсиалните игри, в които целта е малък предмет (шайба) да бъде запратен в определено пространство (врата) с помощта на специални прътове (стикове). Един по-нов и необичаен вариант е подводният хокей, където играчите освен един срещу друг трябва да се борят с налягането и другите особености на водната среда.

ИСТОРИЯТА

Подводният хокей е измислен през 1954 г. от английския инструктор по гмуркане в  аква клуб Алън Блейк. Играта първоначално е била кръстена „октопод“ и се е използвала, за да поддържа членовете на клуба заинтересовани и активни през студените зимни месеци, когато гмуркането в открито море не се практикува.

Популярността на този спорт нараства след развиването му в Канада. Първата официална среща се провежда през 1962 г. във Ванкувър. Десет години по-късно се създава Съюзът по подводен хокей на Британска Колумбия. В Англия, Южна Африка и Нова Зеландия подводният хокей също набира популярност, а през последните 20-30 години се разпространява на всички континенти.

ПРАВИЛАТА

Спортът се играе на дъното на басейн с размери 25х15 метра и дълбочина от 2 до 3 метра. Подобно на останалите хокей спортове, и тук се използват стикове и шайби. Стиковете са къси с дължина от 30 см, дебелина 1,5 см и максимална широчина 4 см. Използват се предимно дървени пръчки. Обикновено единият отбор играе с бели пръчки, а другият с черни. y

Шайбата е с тегло 1,4-1,6 кг и с размери като шайба за хокей на лед и се изработва от олово и пластмаса за облицовка. Вратите са с широчина 3,36 метра и височина 20 сантиметра. Двата отбора са от по 10 души и две резерви. Има двама рефери – двама под водата и един на повърхността. Съдиите във водата следят за това ударите по шайбата да се нанасят само със стика и играчите да не се дърпат, задържат или използват други забранени прийоми. Третият рефер контролира играта отстрани на басейна.

Играе се в две полувремена по 15 минути и с три минути пауза между тях. Всеки отбор има право да взима едно прекъсване от 60 секунди на полувреме. Игровото време се спира при всяко нарушение.

ЕКИПИРОВКАТА

Освен със стик играчите са екипирани с водолазни очила, шнорхели, плавници, шапка, предпазители за уста и ръкавици със силиконова защита. В подводния хокей не се използват кислородни апарати за дишане под вода и играчите трябва да се вдигат до нивото на водата, за да поемат въздух, което влияе и на тактиката по време на мачовете.

ОПАСНОСТИТЕ

Въпреки че това е спорт с ограничен контакт, съществува значителен риск от нараняване. Много от травмите са типично спортни като навяхвания, разкъсани мускули, разтежения и драскотини по кожата. По-тежките могат да включват по-дълбоки порязвания, счупване на пръсти, удари в главата, причиняващи сътресение или травма на зъбите, а също така има малък риск от животозастрашаващо нараняване от удара по главата с възможност за тежко сътресение.

Очевиден е рискът играч да се удави, ако изпадне в безсъзнание под водата, но освен съдиите и останалите играчи са длъжни да следят за подобни инциденти и да оказват помощ. Съществува риск от белодробен капилярен стрес (хемоптиза).

У НАС

Този спорт засега не е развит в България на професионално ниво. Ако някой иска да го тренира за забавление, може да си набави екипировка за гмуркане, стикове и шайба и, разбира се, басейн.